Виктор Николов е роден на 11 април 2001 г. в Пловдив. От малък се мести със семейството си в Испания и именно там стартира с футбола. Юношеските му години преминават в по-ниските дивизии на испанската футболна пирамида, но изявите му не остават незабелязани от елитните скаути. Така през лятото на 2021 г. вратарят става част от елитния Хетафе. Към момента е титуляр в дублиращия състав на „сините“, като тренира често и с първия тим. През миналата година той бе и неизменна част от младежкия национален отбор под ръководството на Александър Димитров, който му дава шанс да дебютира в приятелски мач срещу Казахстан през месец март. Успоредно с футбола Виктор учи за машинен инженер в мадридски университет. По негови думи е необходимо да имаш професия и извън футбола, защото „ той е до време“. Въпреки натоварената си програма, изпълнена с академични изпити и мачове за първенство с дубъла на Хетафе, той се съгласи да говори специално за Gong.bg и да разкаже повече за своя футболен път, как се чувства в клуба от мадридското предградие и накъде са насочени неговите мечти.

- Привет и поздрави от София! Как си, надявам се да те намирам в перфектно здраве?

- Здравейте на всички, много ми е приятно! Да, екстра, прибрах се от тренировка.

- Разкажи ни малко повече за себе си, тъй като твоят футболен, а и житейски път преминава предимно извън България и едва ли са много хората у нас, които знаят малко повече за теб?

- Аз съм Виктор Николов, роден съм в България, в Пловдив. От много малък съм тук в Испания, живея с нашите – с мама и тате. Първо живяхме в Мадрид няколко години, после тръгнахме към Валенсия, където наистина започна моята, макар и много грубо казано, кариера. Играх в местни отбори с приятели, знаеш как се почва: „ела да играеш с нас, на малки вратички, това-онова“. Накрая се записах в един местен отбор и там започна всичко.

- Така се е появила твоята любов към футбола, но как се появи тази конкретно към вратарския пост?

-Не знам, изведнъж ме питаха какво искаш да си, а аз – вратар! Не съм пробвал на други позиции, макар че може и да ми хареса (смее се). Мисля, че е малко късно де. Винаги ми е харесвало да съм на вратата. Всички обичат да вкарват голове, а пък аз предпочитам да ги спасявам. Друго чувство е!

- Кой ти беше любимият футболист, когато беше малък?

-Винаги съм имал, така да се каже, голяма любов към Барселона. Бих казал, че Виктор Валдес може би ми е любимият играч, а и вратар.

- А когато порасна вече, появи ли се нов твой идол и модел за подражание от съвременните вратари?

- Бих казал, че това е Едерсон от Манчестър Сити. Много го харесвам, защото в моя отбор, а и в по-важните ми години, прекарани във футбола, се е наблягало много на играта с крака. Знаем, че Едерсон е уникален в това отношение и затова много го харесвам.

26 снимки

- Кои са отборите, в които си играл като юноша, преди да стигнеш до Хетафе?

- Както казах, започнах в един местен отбор във Валенсия, казва се Манисес. Там стоях няколко години, а после подписах с по-важен, така да се каже, отбор в лицето на Алборая, който играеше в топ нивото при юношите в местната зона. Направихме уникални сезони там и получих покана от Елче, където преминах за една година. Там играех с юношите и с „Б“ отбора. Там също направих доста добра година и бях повикан и в националния отбор (б.а. този до 19 год., воден от Ангел Стойков). После преминах в Сокуеямос, отбор от Сегунда дивизион Б. Там успях да играя 14 мача, играх в Купата на краля срещу Леганес и Екстремадура, а това са отбори, които са било на топ ниво много време. Заради тези мачове и хубавия сезон преминах в Хетафе.

- Как се стигна всъщност до трансфера в Хетафе? Кой направи контакт с теб?

- Не ми бяха казали до приключването на последния мач. След края му отидохме всички от отбора да вечеряме и шефът на клуба дойде директно при мен, а аз изобщо не очаквах. Попита ме дали знам нещо, а аз отвърнах: „шефе, нищо не знам“. Каза ми, че има голям интерес от Хетафе и че в следващите дни ще ми се обадят. Така започнаха всички разговори и след няколко дни стана, и то доста бързо, което беше най-якото.

- Ти си вече от няколко месеца там. Как се чувстваш? Очевидно си оставил добро впечатление до момента, тъй като си титуляр на дублиращия отбор на Хетафе.

- Много приятно. Първо от това, че съм в Мадрид, а това е уникален град, което помага. В клуба е много добре, тренировките също са много добре. Тренирам с мъжете, както и с „Б“ отбора. Както говорихме, тук има много добри терени, условията са много добри. Хората са много приятни и съм доволен, засега е много добре. На мачовете се представяме като отбор много добре с „Б“ отбора, на четвърто място сме сега. Така че съм много доволен.

- Тренираш ли често с първия отбор и какви съвети получаваш от вратар като Давид Сория, който все пак е печелил Лига Европа и е играл на ¼ финал в Шампионската лига?

- За Давид Сория мога да кажа само добри думи, защото в крайна сметка и той е млад вратар – на 29 години, ако не се бъркам. Да, получавам съвети, подарявал ми е ръкавици, бутонки и станахме приятели, така да се каже. Много приятен, много добри съвети ми дава. По време на тренировка даже, ако някой ми вкара гол, ми казва: „това трябва да направиш по-добре, а това не трябва да го правиш“. Много е приятен, добро усещане има между нас.  

- Ти каза, че до момента се представяте доста добре във вашата група в Терсера Дивизион, като се намирате в зоната на плейофите за класиране в по-горна дивизия. Имате ли поставени някакви по-конкретни цели?

- Истината е, че Хетафе „Б“ е бил в Сегунда дивизион Б много години. С изпадането миналата година идеята на клуба е да се върнем в тази категория, защото това е важно за отбора в Примера. Това важи за всички клубове там или в Сегунда, които искат „Б“ отборите им да са на по-голямо ниво и да взимат играчи оттам. Виж Барселона колко играчи са взели от малката категория на клуба и така не харчат много пари. Това ти дава и по-голямо име. Едно е да се говори, че Хетафе е купил еди-кой си от другаде, друго е това да качиш твое момче, твой юноша, който е станал добър. Аз мисля, че ние можем да се върнем.

- Нанесохте единствената загуба през сезона до момента на лидера в първенството Атлетико Мадрид „Б“, при това на техен терен с 3:2. Това ли ти е любимият мач до момента с екипа на Хетафе?

- Ако ти кажа, че не е, бих те излъгал. Това беше мач, в който не се очакваше да победим, защото, както ти добре каза, те дотогава още не бяха загубили. На всичкото отгоре това се случи на “Серо дел Ешпиньо“, т.е. на техен терен. Беше уникален мач, ние поведохме с 3:0 и мисля, че това ми е най-добрият мач досега. Спасих много положения, бях много сигурен и като цяло отборът игра много добре. Вкарахме нашите 3 гола в рамките на 5-10 минути. Бих казал, че това ми е най-хубавият мач досега.

- Рано ли ти е все още за дебют в Ла Лига?

- Не мога да ти кажа, защото все пак нямам бърза работа. Аз предпочитам да усъвършенствам тези неща, които имам и да подобря тези, които нямам. От друга страна, ако дойде, е дошло. В крайна сметка не зависи от мен. Зависи, разбира се, това да съм в добра форма, да съм готов, ако получа повикване или ме пуснат да играя – трябва да съм готов, разбира се, но нямам бърза работа. Когато дойде, е дошло. Трябва всеки ден да ходя да тренирам, да ставам по-добър и по-добър и като дойде, добре дошло да бъде.

Антон Узунов
46 снимки

- През месец март младежкият национален отбор има мачове с Нидерландия и Уелс. Вярваш ли, че селекционерът Александър Димитров ще ти даде повече шанс, тъй като единственият ти мач до момента като титуляр за младежите е в контрола, а това все пак са официални мачове?

- Аз мисля, че да ходиш в националния отбор е гордост и че ако си там, то ти си важна част от отбора. Това дали си титуляр или не е решение на старши треньора. Така да се каже, аз няма да му се обидя (смее се). За мен е гордост и аз мисля, че най-хубавото чувство на света е да сложиш българската фланелка и да чуеш химна преди мача. Ако мога да помогна на отбора отвътре или отвън, ще го направя на сто процента. Нямам проблем с това и винаги съм и за България.

- А какво очакваш от тези мачове? Със сигурност ще искате да си върнете за загубите от тези отбори, особено тази от Уелс в София беше много неприятна – 0:4. От Нидерландия пък загубихте с 1:3, но пък водихте в резултата.

- Ние излизаме винаги за победа, в националния отбор все пак се играе за победи и да минаваш все по-напред в турнири и в квалификациите. Разбира се, че искаме да победим. Аз не мисля, че има играч на света, който излиза за мач с мисълта, че ще загуби. Имаме способност и мисля, че можем да победим. Ще отидем с такава нагласа, да дадем 110 процента от нас и каквото стане. Знаеш, че не можеш да предскажеш какво ще се случи в мачовете, дали ще победим с 4:2 или ще загубим с 1:2. Ние излизаме и даваме всичко от себе си, пък каквото стане. Разбира се, ние искаме все пак да победим.

- За какво си мечтаеш във футболно отношение?

- Да живея от това все пак. Да мога да стигна в Първа дивизия, било то в Испания или навън. Аз обичам да играя футбол, все пак това е вътре в мен. Много ми се иска да играя в Първа дивизия и да направя дебют за мъжкия национален отбор. Това ми е мечтата.

- За финал – какво си поставяш като цели през 2022 г.?

- Да бъде една щастлива година, без контузии, с много успехи. Семейството ми да е живо и здраво, това е най-важното. Извън футбола – аз уча в университета и дано да мога да изкарам всички изпити (смее се). Да ми върви добре във всичко – във футбола, в университета, в живота. Имам си и приятелка, да бъда все така щастлив с нея. Това ми е на сърце тази година и дано да стане!