Шампионът зад успехите на Витоша Бистрица

Пламен Нягин

Пламен Нягин

Вече четвърти сезон седемкратният шампион на България на 400 метра през препятствия Пламен Нягин се грижи за физическата подготовка на футболистите във Витоша Бистрица. Доцентът от Национална спортна академия „Васил Левски“ от десет години е във футболните среди, където е работил с юношите от 14 до 19 години в Левски, националите на България до 17 години и с мъжете в Локомотив (Мездра), Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София). От 2014-а бившият лекоатлет е в редиците на бистричани, които по това време се подвизават в шампионата на Югозападната „В“ група. Със здрава, упорита и най-вече екипна работа треньорският щаб на Витоша успя за кратко време да направи и немислимото – не само да върне тима в професионалния футбол, но и да го класира за исторически първи път в елита на България. Пред официалния сайт на клуба Пламен Нягин говори за предизвикателството „Витоша“, за работата си с играчите в аматьорските групи преди година и половина и днес – в Първа лига, както и за тънкостите при физическата подготовка на един футболен отбор.

- Г-н Нягин, вие сте седемкратен републикански шампион на България по лека атлетика на 400 метра през препятствия, а впоследствие треньор и доцент в НСА. Как се насочихте към футбола?
- В интерес на истината в треньорската си кариера съм се занимавал не само с лека атлетика. Бил съм кондиционен треньор в отбори по баскетбол и хокей на трева. Може и учудващо да звучи, но хокеят на трева се доближава изключително много до футбола – имаме по 11 състезатели в отбор, теренът е с размерите на футболен такъв, а оттам съответно и натоварванията в някои аспекти. През 2007 година на „Герена“ имаха нужда от специалист по физическата подготовка в ДЮШ. Отидох, представих се и ме поканиха да работя в Левски. Впоследствие прекарах четири хубави и полезни години в тима. След като приключих със „сините“, реших да остана във футбола, но този път се насочих към мъжете. Приех поканата на Викторио Павлов да бъда част от щаба му в Локомотив (Мездра). Две години прекарах в Локомотив (Пловдив), където работих с Емил Велев, с когото успяхме да класираме отбора за Лига Европа, а след това бях и в столичния Локомотив, преди да започна работа тук, във Витоша, където ме покани Борислав Георгиев.

- За тези юбилейни вече десет години във футбола колко общи неща открихте с леката атлетика?
- Аз и днес откривам, тъй като продължавам да се занимавам активно и с лека атлетика. Съчетавам работата си като доцент в НСА и кондиционен треньор във Витоша (Бистрица), като същевременно работя и с група от десет лекоатлети, които се подготвят за републикански състезания. За мен лично, като човек, тясно свързан с двата спорта, е много интересно да виждам сходствата и различията. От гледна точка на бивш лекоатлет мога да кажа, че натоварването при 400 метра бягане през препятствия е много по-голямо и по-тежко, отколкото това във футбола. В тази дисциплина капацитетът на един състезател е много по-голям, а режимът на работа – по-различен. От друга страна обаче, във футбола играчът трябва да бъде бърз като спринтьор, издръжлив като бегачите на дълги разстояния и отскоклив като скачачите. Неведнъж съм споделял и пред момчетата в отбора, както и пред студенти и колеги в катедрата, че за мен футболът е лека атлетика с топка. Ще си позволя и още нещо да добавя – категоричното ми мнение, на база натрупания в баскетбола, хокея и футбола опит, е, че кондиционен треньор в който и да е да спорт трябва да е минал през леката атлетика. Примери за това има достатъчно.

- Какво от това, което прилагате като методи и което искате да постигнете като резултати в леката атлетика, желаете да видите и във Витоша (Бистрица)?
- Това, което искам да направя в отбора, е да подобря всички качества на футболистите, което обаче е едно голямо предизвикателство. Защото в атлетиката всеки има определена характеристика – един е бърз, друг издръжлив, трети – отскоклив, докато във футбола трябва да съберем и трите в едно. Това е тънкостта в работата на един кондиционен треньор. Има си определени етапи, в които да се развие всеки един от тези компоненти, за да може, когато сезонът настъпи, играчът да бъде в топ форма.

- Колко по-различна е работата ви сега в сравнение с периода, в който отборът бе във „В“ група?
- Не кой знае колко. И тогава, и сега използвам една и съща програма. Въпросът е в интензивността. Едно и също упражнение се прави с по-висока интензивност, защото изискванията са по-различни. В момента не изпълняваме това, което искам, на 100%, защото може да има обратен ефект. Кондиционният треньор в един отбор е точно толкова важен, колкото и останалите членове на спортно-техническия щаб. Поради тази причина, ако искаме да постигаме успехи, е важно да работим в екип. Аз съм изключително радостен, че това във Витоша се случва с лекота и резултатите се виждат повече от добре. В настоящия случай най-хубавото е, че голяма част от състава е тази, с която работих и във „В“ група. Познавам в детайли физическите възможности на момчетата и знам кога и колко точно да ги натоваря. Много важно обаче е, за да има максимален ефект, да има обратна връзка – играчът да споделя с треньора в случай, че има проблеми. Само така мога и знам как да го предпазя от сериозни контузии.

- Какво е състоянието на футболистите в момента?
- Готови са физически. Въпросът е как да се дозира натоварването им в мачовете. Времето за подготовка бе кратко, а няколко от момчетата, които започват като титуляри до момента, по една или друга причина пропуснаха сериозна част от нея. До петия кръг обаче смятам, че всички ще са в оптимална форма. Следващата ми задача е, когато дойде паузата покрай световните квалификации, да изготвим и проведем правилно и пълноценно един микроцикъл, който включва минимум 4 кондиционни тренировки. Работата на кондиционния треньор е специфична, тъй като има период, в който организмът се подлага на стрес, след което следва адаптацията, при която точно се развива физическият капацитет на играча, и след това идва свръхкомпенсацията. Най-големите натоварвания трябва да бъдат 72 часа преди мача, за да може въпросната свръхкомпенсация да съвпадне именно с мача.

- В богатата ви кариера като треньор кое е било най-голямото предизвикателство за вас?
- Може би, когато сме се готвили с юношите на Левски за шампионските титли и след това миналия сезон, когато класирахме отбора за Първа лига.

- А за да стигнете дотук, от кого най-много сте научили?
- Имал съм възможността и честта да работя с някои от най-добрите специалисти в областта на леката атлетика. Още като активен състезател съм се готвил под ръководството на Янко Братанов и Тома Томов, големи имена в спорта. След това в Левски, когато започнах да се занимавам и с футбол, научих много от Ясен Екимов, който и сега продължава да се грижи за физическата подготовка на „сините“. Освен това имам и много други приятели в областта, с които поддържаме ежедневно тесен контакт и учим един от друг.

- Днес на мода е да се използват нови, иновативни методи и упражнения в кондиционните тренировки. Някои от клубовете у нас заложиха на такива през последните години. Вие как виждате тази тенденция?
- Вижте, в леката атлетика има принципи, които са изконни и трябва да се спазват. Някои от упражненията, които мои колеги използват, аз наричам анимационни. При кондиционната подготовка най-важно е спазването на два компонента – интензивност и обем. Когато се правят правилните дозировки, независимо по какъв начин се представят упражненията, ще се постигне желаният резултат.

- А как се работи с по-опитните като Йордан Върбанов, Венцислав Бонев и Николай Христозов? Въпреки че първите двама са на 37, а третият – на 35, демонстрират превъзходна физическа форма.
- Тези, които са по-възрастни, имат натрупана издръжливост през годините и много лесно я възвръщат. Неслучайно най-добрите маратонци не са на 25, а на 40 години. Единственият проблем при тях е, че при по-интензивни упражнения трябва да се внимава да не се контузят, защото еластичността на мускулите им е намаляла. Затова се работи и индивидуално с тях. Хем се щадят, хем се гледа да са максимално близко до натоварванията на останалите.

- А при работата с по-млади играчи? Тези, които са били например в споменатата от вас възраст в Левски – между 14 и 19 години.
- Има няколко сензитивни етапа в развитието на спортистите, които са открити преди много години и важат и до днес. Тези периоди трябва да се уловят и използват. Например, ако до 14 години не се развие бързината, след това е много трудно да се компенсира и организмът ще понася по-трудно натоварванията. От 14 до 19 години се работи за сила, развиват се всички мускулни групи, а от 16 нататък, тъй като преди това сърдечно-съдовата и дихателна система не са на 100% изградени, се работи за издръжливост.

- Както Пламен Нягин е гордост за своите треньори, така и той самият няма как да не се гордеете с някои от състезателите, с които е работил...
- Разбира се, това е удоволствието и истинската отплата за всеки един треньор – да види свой състезател да се реализира на възможно най-високо ниво. Имам много шампиони и при мъжете, и при жените – при 400 метра спринт и през препятствия, в многобоя също. Конкретно във футбол, а и във времето, в което бях в Левски, успяхме да помогнем на много момчета да уловят точно тези сензитивни периоди, за които споменах по-рано. Тодор Гочев сега е при нас, братята Цоневи се развиват добре – единият е в Лече, другият – в Берое, Васил Панайотов и Антонио Вутов се завърнаха в Левски... Да не ги изброявам всичките. С тях съм работил, когато са били на 14-15 години, и се радвам, че сега ги виждам да се представят успешно не само у нас, но и в чужбина.

- Като казахме чужбина, много от футболните специалисти трупат стаж в европейските клубове. Как стоят нещата с кондиционните треньори?
- При нас не се различава кой знае колко ситуацията. Трупането на знания е неразривна част от нашето развитие и усъвършенстване. Аз имам предпоследно, четвърто ниво от ИААФ (б.а.: Международна асоциация на лекоатлетическите федерации) за спринт и през препятствия, точно там, където е най-близо до футбола – бързина, отскокливост и гъвкавост. Специализираните практики в чужди клубове са полезни, разбира се. Въпросът е, че никой нищо няма да разкрие и даде даром. Да, ще те посрещнат с уважение, ще ти обърнат внимание, но дотам. Ти сам трябва да бъдеш в състояние да уловиш тънкостите. Другият проблем е, че много често говорим за период от седмица-две, а той не е достатъчен. Така можеш да видиш само определени моменти, но не и цялостния, завършен цикъл. При всички положения обаче, ако човек има желание, има какво да види и научи.

- Развива ли се кондиционно футболът, а и самата професия в България?
- Казах и по-рано, че кондиционният треньор е точно толкова важен, колкото и старши треньорът и останалите хора от екипа му. Проблемът е, че навън всеки отбор има специалист, който се грижи за всеки отделен компонент – един за издръжливост, втори за отскокливост, трети – за гъвкавост, и т.н., и т.н. Отделно има и главен специалист, който следи цялостния процес. Но при нас реалността е такава и ние се съобразяваме с нея. Аз се радвам, че попаднах на място, в което обстановката е нетипично и футболна, и българска – работи се без напрежение, без натиск. Няма психическо натоварване, а само удоволствие. Благодарен съм на екипа и на ръководството на Витоша, с които действаме в пълен синхрон и мисля, че заедно постигаме видими резултати.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Витоша Бистрица

Първа лига