Първите шест кръга – четири победи, две равенства, нито една загуба. С втората най-добра защита и без нито веднъж да бе изоставал в резултата Черно море делеше върха в Първа професионална лига.

Началото на сезона бе перфектно за Георги Иванов и неговите „моряци“. Този път той бе направил селекцията, а опитните Орлин Старокин, Мариян Огнянов, Александър Александров, Георги Божилов и Атанас Зехиров, заедно с младите Илияс Хасани и Цветелин Чунчуков даваха надежда, че историята няма да се повтори. Няма да се повтори силният старт от миналия сезон, когато варненци в крайна сметка стигнаха до Топ 6, само за да инкасират поражение след поражение на финалната права от кампанията.

Всичко изглеждаше наред до сблъсъка със Септември във Варна. Черно море навлезе в тази среща в ролята на абсолютен фаворит срещу отбор, който бе загубил пет от първите си шест мача след промоцията си в елита. Изведнъж обаче „моряците“ се озоваха с човек по-малко на терена и с два гола пасив. Те не се отказаха, намалиха изоставането си, а два гола несправедливо им бяха отменени заради несъществуващи засади, за да се стигне до крайното 1:4 и тук някъде нещо се счупи. Счупи се и все още не е поправено. Пет поражения и реми в следващите шест мача, включително и ранно отпадане за Купата, след което Георги Иванов подаде оставка.

В пет поредни кръга варненци не вкараха нито един гол и обещаващото начало бързо се заменено с поредното разочарование. Да, със сигурност не помогнаха контузиите на Витиня, на Георги Божилов и Чунчуков, но се очакваше Черно море след активността си на трансферния пазар през лятото да може да компенсира тези липси. Та липсите не бяха компенсирани и въпреки подобрението при гостуванията при Емануел Луканов, нещата на „Тича“ остават трагични. Без успех у дома от края на юли насам или от първото домакинство на „Тича“ през сезона, когато с огромна доза късмет бе победен Дунав. Повече от четири месеца без победа пред собствените си фенове – форма, която дава красноречив отговор на въпроса защо Черно море напусна Топ 6.

Жалко – жалко, че още една година ще гледаме още от същото. Отборът, който донесе толкова радост на феновете си през май 2015-а, сега е бледа сянка на самия себе си. Корабът отдавна е оставен да се носи по течението. Липсва амбицията, липсва визията, липсва дори ако щете борбеността, онзи биткаджийски дух, който направи „моряците“ един от най-страховитите съперници в елита – помните ли, че не толкова отдавна „Тича“ бе непревземаема крепост, а сега, въпреки промената визия, разбирайте новото тревно покритие на терена и чаканото като слънчев лъч през зимата осветление, крепостта изглежда срутена и всеки пристига и си тръгва с трите точки.

Това е Варна, град, в който футболът е начин на живот, град, в който цяла седмица се говори за изминалия мач и се чака следващият. Град, който заслужава да има силен отбор, отбор, който се бори за слава, отбор, който да радва феновете си така, както ги зарадва вече преди повече от две години, те го заслужават...