Новият член на Изпълкома към Българския футболен съюз Валентин Михов заяви категорично, че участието в управлението на родния футбол не е изгода. Добре познатият футболен деятел заяви, че не може да каже дали са допуснати нередности при избора на нов президент, а също и доколко основателни са претенциите, които кандидатите Любослав Пенев и Ивайло Дражев заявиха.

Според тях изборът изобщо не е бил демократичен, а Михов призова ако има допуснати нередности, те да бъдат поправени.

„Така бях решил, да оставам встрани до този момент. До 25-годишна възраст съм се занимавал с футбол. Имаше малко прекъсване и после пак. Доста години в Професионалната лига. Аз съм един от основателите й. Когато човек стои 15-16 години, че и повече в управлението на футбола, омръзваш, преекспонираш се. Не съм спирал да се интересувам. Моят бизнес е да работя с телевизиите. Хлябът ми зависи от рейтингите на предаванията. Помагал съм и ще помагам на футбола, дали в Изпълкома или не. Благодаря за избора, но не постът определя моята работа", коментира Михов пред DIEMA SPORT.

„На много хора трябва да им е ясно, че не се влиза в Изпълкома за изгода. Няма изгода там.”

„На следващия Изпълком, когато президентът събере членовете, всеки ще има задача. Аз съм силен в това, че във всеки клуб, където съм бил, или в националния отбор, имаме малко ръст. Нямаме спад. Може би съм кадемлия с това, че често се усмихвам. Има много детайли, по които да се работи. Връзката с държавата трябва да се подобри, така че в близките 5-6 години тук ситуацията да процъфтява. Трябва да тръгнем с домакинства на силни младежки турнири, за да ни забележи УЕФА.”

„Навремето още с г-н Иван Славков искахме с Лигата да си админстрираме първенството, да поканим президентите на клубовете. Искахме да има колективен ум, но не ни се получи. В много от европейските държави администрирането е разделено. Има ги и двата варианта.”

„Всякакви неща съм чувал през годините (за управлението на българския футбол – б.р.), трябва да се видят фактите, да се видят къде са грешките. Общо взето, с това ръководство на БФС и футболът, който се играе, за мен се показва нещо доста добро. С доста привърженици се видях и говорих. Имаше доста прилични мачове още миналата година. Имаше много упреци към съдиите, но тук трябва да разберем: преди 15 години събрах всички международни съдии и собствениците, за да им кажа: „Който играл със съдиите, дотук!”. Сега не мисля, че има „игра”. Има върху какво да се работи, има 2-3 насоки, по които да се работи. Важно е да има критика, но да не е само недоволство и плюене.”

„Аз съм огромен фен на селекционера Петър Хубчев. Харесвам начина му на работата. Има имена, които не попадат в състава заради слаба форма. За първи път съм песимист в оптимизма си по отношение на поколенията, които идват. Предишните отбори имаха основа, която се доразви и стана чудо. Сега няма такъв избор на личности, на лидери в националния отбор. Имаме добри играчи, затова залагаме на колективния дух. Аз искам да виждам индивидуалностите, които да поведат отбора при 0:1, при 0:2. Виждам го в Ивелин, виждам го в още други един-двама.”

„Недоволството на Пенев и Дражев? За тях нищо няма да кажа. С Дражев имах много добри отношения навремето, когато той налагаше млади играчи. На Любо Пенев пък съм бил пряк ръководител. Колкото до правилата, трябва да се установи дали има нарушения. Аз не чух преди започването на Конгреса да са искали да имат по един човек в комисиите. Не мисля, че някой щеше да им пречи. Не знам детайли, но според мен уставът и правилата всеки си ги чете, както иска. Ако има грешки, те трябва да се отстранят. Не знам защо са ги спрели, мен никой не ме спря. Ако са имали баджове на кандидати, на делегати… Трябва да има или „гост”, или „делегат”. Просто и ясно. Иначе на кандидатите никой не им е пречил да си кажат програмата.”

„Защо ЦСКА не подкрепи официално когото и да било? Това си е мнение на ЦСКА. Бил съм ръководител там. Може би има защо. Присъствието на Пламен Марков беше доказателство за една подкрепа към Любо Пенев, но това е моето мнение. Официално нямаше нищо. Стратегията на ЦСКА е била такава.”

„Футболът е много сериозна политика. Много от европейските водачи и лидери на държави не се знае откъде им е тръгнала фирмата, а се знае дали са собственици на отбори. Много показателно е за България, че фенклубовете са много изрядни, сериозни организации, които могат да помогнат във всеки един момент. В тях работят много кадърни хора. Дали са много мръсни игрите във футбола? Според мен много се хули. Аз лично много рядко съм упреквал, само ако съм имал факти. Трябват компромиси, всеки допуска грешки. Не чух от другите лица някой да е грешен, били са безгрешни. Г-н Михайлов и неговият екип признаха, че са се допускали и грешки. Всеки трябва да постъпва така. За да получиш толкова малко вот на доверие…”

„Може би футболът ни стана отражение на държавата. Бойко Борисов има ли конкурент? Колкото и да ходи на избори, пак ще побеждава. Дали ми харесва? Аз съм печелил и губил Конгреси. Аз искам да има конкуренции в стратегиите, в моженето, а не в плюенето. Ние се превърнахме в държава на отрицанието. Толкова кадърни хора има в България и го повтарям, трябва да се похвалим малко. Аз се радвам на успехите ни в спорта, на певците… Българите дават, дават. Много кадърна нация, но много разделена. Някой трябва да обедини тази нация. Това е възможно само ако две или три позиции с различни цветове свалят картите и кажат: „Тръгваме заедно”.”

„Аз съм пристрастен към Наско Сираков, защото сме приятели. И аз съм го подкрепял, и той мен. Не във вървенето срещу някого. Ако не са му се чули думите, явно затова си е тръгнал. Аз останах изненадан. Не съм говорил с него. Аз научих последен за това на Конгреса.”

„Голяма част от тези, които са били във футбола… И аз имам проблем със сърцето, дай Боже, да са по-леки. Няма как да не изживяваш нещата, ако си ръководител или футболист. Днес бях на погребението (на Павел Панов – б.р.). В петък сме на друго поклонение (на Георги Марков – б.р.). Виждате колко кратък е животът. Апелирам малко по малко да спрем с хуленето. Ние сме обединена нация при големи скърби и големи победи. През другото време – всеки срещу всеки. Това ме притеснява", завърши Михов.