„Винаги работя със сърце и душа, а футболистите са тези които заслужават похвалите“, много вероятно е да чуете тези думи от Алекскандър Томаш в случаите, в които той говори пред камерите и не само това.

Колко пъти бившият защитник използваше думата „семейство“ в периода, в който работеше във Верея, а сега когато е в другия отбор от Стара Загора не е много по-различно.

„Колективът“, струва ми се от там започва всичко в работата на Томаш и екипа му, „колективът“, който заедно с много работа и себераздаване, изведоха Верея до паметен сезон през миналата година и същия този „колектив“ сега поведе и Берое.

Засегнахме изминалата кампания в Първа лига, тогава никой не очакваше нищо от Верея и на всичко спечелено трябваше да се гледа като добре дошло. Не бе такава нагласата обаче на Томаш, Косьо Мирчев и Тодор Кючуков. Верея игра приятен футбол, спаси се далеч преди края на плейофите и дори бе само на дузпа от място в евротурните. Заслугата за това представяне макар и самият той да не искаше да се отчита, бе до голяма степен на треньора.

През лятото триото Томаш и компания приеха предизвикателсвото „Берое“, осъзнавайки чудесно, че очакванията ще бъдат несравнимо по-големи, напрежението неимоверно по-изстискващо и към това прибавяме изискващите привърженици на клуба. Така получаваме една перфектна рецепта за провал или поне предпоставки за много трудности. И да, началото бе плавно и не особено сигурно.

В първите 6 кръга Берое спечели само два пъти, като не успя да се справи с градския съперник още в откриващия ден на сезона. Скоро дойде и първият голям тест за зелените, домакинство срещу ЦСКА.

Загуба от армейците, която не, че бе толкова неочаквана, колкото разочарова поведението на футболистите. Поражението бе бързо наваксано след две победи в следващите два кръга, а на хоризонта се зададе тежка серия, включваща мачове срещу Левски, Лудогорец и Локомотив Пловдив. Този период видя само една точка като добавка към актива на старозагорци, спечелена срещу Левски и изведнъж Берое бе изправен пред пропастта да навлезе в режим на свободно падане, което щеше бързо да развали впечатлението от изграденото до тук.

Към края на октомври, тимът пропътува разстоянието от Стара Загора до Бистрица, за да се изправи срещу Витоша, а този мач можеше да се окаже силно определящ за работата на Александър Томаш. Самият наставник бе извършил четири промени спрямо 11-те, които загубиха от смърфовете седмица по-рано.

Три точки, а подобрението тепърва предстоеше. От тогава насам Берое е непобеден в лигата. В следващите си 5 мача отбора постигна 3 победи и две равенства. Това що се отнася до сухата статистика и цифрите. Ако обаче погледнем дейсвията на Томаш или поне това което е видимо зад завесите, то отчитаме много работа която е отхвърлена, както и целенасочени решения. Какво имам предвид?

След серията негативни резултати, Томаш не се поколеба да направи промени в състава си и по-конкретно в защитата – където като титуляр бе включен Камен Хаджиев и това се оказа отличен ход. Откакто бившият бранител на Локомотив София, играл за последно в Холандия, е отчетливо първи избор за защитата на Берое, тимът е допуснал едва четири гола в 8 мача и партньорството му с Иван Иванов бързо се превърна в едно най-силните в лигата. И това не са само празни твърдения, защото Берое има най-силната отбрана, ако от уравнението изключим топ три отборите в класирането.

Следващото нещо на което няма как да не обърнем внимание е представянето на Мартин Камбуров. Класата на легендата е вън от съмнение, но той започна някак бавно и смутено под Аязмото. Напоследък обаче бившият футболист на Локомотив Пловдив намери най-добрата си форма и се завърна към головете. Откакто Камбуров вкара срещу съседите от Верея, той не спира да бележи, а неговите голове донесоха 8 точки от последните 4 кръга.

Като финален щрих около работата на Томаш, ще добавим неговото изказване след равенството срещу Дунав у дома преди няколко седмици при което той не скри разочарованието си.

„Мисля, че нашите футболисти, когато напуснат Берое, ще осъзнаят в какъв отбор са били. Всеки един, който са прекарали в Берое, е бил напразно.“

След тези думи футболистите промениха поведението и отношението си, а това призна и самият треньор. Томаш знаеше какво говори и как да го поднесе за да предизвика реакция от своите фуболиси, каквато и получи. Очевидно предводителят на заралии бързо опозна състезателите си и вече знае най-добре кога, как и колко да изисква за да се стигне следващото ниво.

Четвъртото място за Берое след 18 изиграни мача, нито един момент в който в тима да е изпаднал в криза или паника, адекватни решения, които пращат клуба на една отдавна позабравена земя, каквато е челото на класирането и един треньор готов със сърце у душа да продължава да работи в името на семейството.

Сега Томаш и Берое гледат към следващия кръг и мач срещу Септември, а в дългосрочен план, както самият наставник обича да казва „предстои много работа“!