Стамен Белчев даде интервю за изданието corner.dir.bg край едно от игрищата на базата на ЦСКА в Панчарево.

На 7 май тази година навърши 48, а от 1988-а е в играта като футболист на Хасково, Локомотив Горна Оряховица, Етър и Берое. След работа в спортното училище в родния му Хасково, на 40 г. стана треньор на мъжки отбор и тръгна от Любимец към ЦСКА.

Бе и помощник на Станимир Стоилов в Ботев, видял е всички нива на професията, за да е начело днес на "червените", които пък водят в класирането на Първа професионална лига. Разговорът с човек, който не говори много и често, винаги е предизвикателство и никога не е скучен.

- По колко часа продължава един работен ден на треньора на ЦСКА?

- Един работен ден на треньорския екип на ЦСКА - задължително уточнявам - е от 9 сутринта до 18,30-19 часа, зависи в колко завършва вечерната тренировка. Естествено, това е само официалното работно време. Отделно от него, изцяло мислите ми са във футбола, за това как да подобрим отбора... Допълнителните часове не ги броя.

- Казват, че са нужни две предсезенни подготовки, за да видим лицето на един отбор, почеркът на треньора му. Вие сте начело на ЦСКА от девет месеца и изкарахте две подготовки, това вече близо ли е до вашия отбор? 

- Ясно е, че отбор не се гради за месец-два, а понякога и девет месеца не стигат. Надявам се скоро да изглеждаме още по-добре, отколкото в момента. Потенциалът на ЦСКА е по-голям от този, който показваме.

Казвам го по този начин: На прав път сме, но имаме още много работа да свършим, преди отборът на ЦСКА да изглежда така, както аз искам.

- Когато се замислите над това, че сте треньор на ЦСКА, каква е първата дума, която ви идва?

- Чест. За мен е чест да съм част от този клуб. Надявам се да оставя за времето, в което съм тук, добри впечатления и спомени на хората. И, дай Боже, да влезем в историята на клуба, като спечелим титлата в края на сезона.

- Усещахте ли в началото след назначението ви някакво недоверие? Все пак сте външен човек малко или много за ЦСКА?

- Съгласен съм, че може би в началото се усещаше такова недоверие. Може и сега да го има, знам ли... Но аз съм уверен в своите знания и умения. Също така не се съмнявам, че имам още много какво да дам на ЦСКА. Тук няма място за отпускане, всеки ден трябва да се доказваш и подобряваш. Това е задължително в този клуб. Работя здраво и мислите ми са насочени към това в края на седмицата да побеждаваме и феновете да си тръгват от стадиона доволни. Здраво съм стъпил на земята. Знам къде съм и какво се очаква от мен.

- Имате рожден ден на 7 май. Това е малко преди края на сезона, какви подаръци може да ви зарадват от отбора?

- Разбирам накъде биете. Не е нужно да ми поставят изрично цел, защото аз съм треньор на ЦСКА! Сам знам каква е целта. Целите, всъщност. Най-високите цели, разбира се. Чудесен подарък ще е да вземем и двете купи. Това искам за рождения си ден.

- Вие играехте в едни други години, когато всеки град се вълнуваше повече с отбора, имаше любимци, стадионите се пълнеха... Какво се промени?

- Вероятно факторът не е един. И качеството на играта, и на футболистите, е малко по-ниско. И животът на хората обаче се промени доста от онова време. Надявам се с добра игра и резултати да върнем хората по стадионите, и не говоря само за ЦСКА.

Защото футболът е за феновете, нали? Ако ги няма на трибуните, това, което правим, е напразно.

- Имате и мачове срещу ЦСКА като играч. Коя е най-паметната случка, а и какво беше да се играе срещу ЦСКА по ваше време?

- Интересно, не съм се замислял в детайли за тези мачове... Имам мисля само един гол срещу ЦСКА, беше на "Армията" и паднахме с Хасково с 1:3 (сезон 1990-1991 г. - б.а.).

Страхотно беше да вкараш на такъв гранд, все пак аз играех за един малък отбор, какъвто беше Хасково, въпреки че бяхме добър състав с добри футболисти. Винаги е било трудно да се изправяш срещу ЦСКА, особено в София.

- Как решихте да станете треньор? Имаше ли някакъв специален момент или човек, който повлия?

- Към края на кариерата ми на футболист, ми се искаше да остана в тази игра. Покани ме Емил Траилов, който бе президент на Хасково по това време. Той ми предложи да съм треньор на спортното училище, а в същото време играех в отбора, който беше във "В" група.

С радост приех, защото мисля, че е нормално да минеш през всички етапи на занаята. И смятам, че го направих. Минах през всички нива, за да съм днес треньор на ЦСКА.

- Известно е, че сте в добри отношения със Станимир Стоилов, който прави чудеса в Казахстан с Астана...

- Стоилов пише история в Казахстан, една страна и отбор, които нямаха гол и победа в евротурнирите. Откакто отиде, вкарва Астана в групите на турнирите в четвърта поредна година!

От Станимир Стоилов винаги може да се научи нещо изключително футболен човек. Не крия, че сме в добри отношения, работихме заедно, бях в неговия щаб в Ботев... Той е като отворена книга, учебник за футбол. Стига да имаш сходни разбирания, да искаш да прочетеш от нея - със сигурност трябва да научиш нещо от него.

- Като споменахте книги - вие четете ли футболни книги?

- Да, редовно. Даже в момента съм на тази на Христо Стоичков - "Как да печелим във футбола: 88 съвета от номер 8". Сещам се за автобиографиите на Кройф, на Анчелоти, които също изчетох наскоро. Книги, които всеки един треньор трябва прочете. Това са големи личности, винаги може нещо в тях да ти е от полза в работата.

- Гледате ли футбол за удоволствие? Случва ли ви се да си пуснете мач, да се отпуснете на канапето и просто да се насладите на шоуто?

- Искало ми се е понякога да се случва.. Но няма начин. Явно това е професионално изкривяване. Гледам изнасянето на топката, нареждането при статични положения... Това е, явно няма как. Не мога да се отпусна и да гледам мач без да го правя като треньор, като професионалист.

- Доколко треньорската работа е психология и доколко - тактика и спортно-техническа подготовка?

- Нашата работа е комбинация от двете, но първото е да си добър психолог. Работиш с 22-25 различни характера, трябва да ги познаваш отлично. Да влезеш в главата им, да знаеш какво му е на всеки един от тях. Да изградиш доверие между теб и тях, както и помежду им. Това е и трудно, и лесно в различни моменти и отбори.

Без обратна връзка и взаимно доверие нищо не става. За мен това е най-важното, а технико-тактическата част идва след това.

- Много пари влязоха във футбола, но как го промениха? И каква е ролята на България, само да вадим играчи и да ги продаваме ли?

- Много голяма е промяната с тези огромни пари. Допреди 3-4 години рекордът за трансфер бе мисля Гарет Бейл, някъде около 100 милиона, сега изведнъж стана над 200... Тепърва ще се усети това комерсиализиране на футбола като още по-силен ефект.

Колкото до мястото на България, то ние можем да правим футбол само, ако решим най-големия си проблем. Това са школите. Няма ги спортните училища. Няма бази, извън столицата особено. Няма къде да се учат на футбол и подготвят децата, а това сваля качеството на тренировъчния процес, на избистрянето на талантите.

Държавата трябва да вземе мерки, защото това е единственият начин. Децата получават вредни навици и научават грешни неща. А придобитите навици много трудно се променят в зряла възраст. Няма как на асфалт и на бетон да играеш футбол. При нас пари като тези, за които говорим, няма и не може да има.

Да си изградим основата, това е най-важното. Има и изключения, разбира се - страхотни бази направиха няколко клуба, но е малко. Впечатляваме се от една или две такива... Когато отидем на подготовка на Запад в едно село виждаме 3-4 стадиона. Отбор нямат, но терени и бази - да.

- Как се работи с млади играчи в условията днес - социални мрежи, изкушения, нощен живот? И колко е различно от вашето време като играч всичко това?

- О, нищо общо няма вече с онези времена. Животът толкова много се промени. За мен с млади футболисти се работи доста лесно, честно казано. Имам им доверие. При нас в ЦСКА в момента е малко по-различно, не можем да си позволим експерименти, защото изискванията са големи. Нормално.

Но във всеки един момент, в който един млад играч е стигнал в съблекалнята на първия отбор, той трябва да е готов. Получава възможност и показва, че я заслужава.

Колкото до социалните мрежи, телефоните и останалото... Имам едно наблюдение, не виждам в автобуса днес футболистите да играят карти. Ние го правехме постоянно при пътуванията на отбора навремето.

Днес повечето от играчите се качват, слагат слушалките, отварят телефоните. Всеки си е в неговия си свят. Един чете книга, друг слуша музика.

Но това, което ви казвам за картите, не е случайно. Така се сплотявахме като група, говорехме си, а и сваляхме напрежението преди мачовете. Ти изобщо забравяш за важността на двубоя, толкова бързо минава пътя в разговори с останалите.

Но няма как да спрем времето, това са реалностите на живота днес.