На 6 януари 2015 година в София пристигна сръбски вратар, който у нас беше най-известен с това, че е пазил за Гент по време на мача им с Левски в груповата фа на ЛЕ през сезон 2010-2011.Той носеше името Боян Йоргачевич.

Ден след ден, мач след мач, Йоргачевич се превръщаше в един от любимците на сините фенове. Не само заради важните си спасявания, но и заради отдадеността му клуба. Той се превърна не само във важен играч на сините, но и в запален привърженик на отбора. В негова запазена марка се превърна завързаното синьо шалче на вратата и бутилката светена вода, зад голлинията.

Йоргачевич: Левски ми е последният отбор и ще го обичам докато съм жив

„ Аз цяла кариера имах шал на врата и на вратата. Не беше, за да удволетворявам фенове, а беше жест към отбора, който ми дава хляб. Много хора ме ругаха и ми се пресмиваха и говореха груби и глупави неща, как съм го правил, за да се харесам на феновете. Това е нещо, което съм правил във всеки отбор, за да показвам респект към феновете и към отбора, който дава хляб на моето семейство”, признава Йоргачевич.

2 години и 9 месеца по-късно Йоргачевич се сбогува с Левски. И въпреки че официалното изпращане на любимия на „синята” агитка ще бъде преди мача с Лудогорец, феновете искаха също да организират среща със сръбския страж, на която да могат и те да му благодарят за тези 975 дни, в които той даваше „сърце и душа за Левски София”. Но едва ли някой беше готов за това, което обяви на събранието Йоргачевич.

„Много съм тъжен. Минавал съм през много отбори в кариерата ми. Този отбор е като мое семейство. Имам 4 деца и жена, колкото обичам тях, толкова ми е и Левски в сърцето. Съживих се в този отбор и с всички вас. Тежко ми е да говоря в този момент.Както всяко нещо си има начало, то си има и край. Край на една спортна кариера. Аз не искам да играя в друг отбор след Левски”, каза през сълзи вратарят.

„За жалост във футбола всичко се върти около пари, обаче на мен не ми пука за пари. Важно е какво чувствам. Утре мисля да взема сина ми да се сбогува с всички левскари на стадиона. Важно е за сина ми, той е малък, на 6 години, може още да не разбира, но искам да научи едно нещо. От Охрид до Черно море има едно нещо, което е много свято. Светло като тази икона. Това е Левски!”, допълни той.

„Не искам това да е фраза. То идва от сърцето ми и като заговорим и знам колко е свят този клуб и знаем никога, че няма хора на тази земя, които да са като левскартие. Мисля да няма край на „синята” окупация. Завинаги ще бъда с Левски. Надявам се бъдещето да е светло и нашият отбор да заиграе в Шампионската лига и да вземе титлата и купата. Аз ще остана да подкрепям този отбор с цялото ми сърце. Когато мога физически, а иначе със сърцето. Благодаря ви за всичко”, категоричен е Йоргачевич.

Преди близо година Йоргачевич каза ,че иска да завърши кариерата си в Левски. Едва ли си е представял, че ще е по този начаин, но на 35 години сръбският вратар окачи бутонките, защото той самият не иска да играе за друг освен Левски.

Йоргачевич: От Охрид до Черно море има едно свято нещо - Левски

За периода си в Левски сърбинът е преживявал много, но той не описва намалянето на заплатата си или загубата на финала на купата от Черно море като най-тежките периоди в кариерата му.

„Най-тъжният момент в кариерата ми. Беше ми трудно да осъзная, че трябва да се разделим. Беше нещо много емоционално”, разказва той.

Но въпреки раздялата той заяви, че няма проблем с ръководството и изказва своята благодарност към всички в клуба.

„Мисля че тези две години и половина много неща се случиха и искам да благодаря на всички футболисти, които бяха с мен. На всички, които са минали през Левски, както и на сегашните. Искам да благодаря и на всички ръководители минали през Левски. Както и на Спас Русев”, допълни Йоргачевич.

Фенове на Левски разплакаха Йорга

„Няма значение, че се разделихме. Ние се разделихем като приятели. Разбрахме се какво трябва да се случи. Аз трябва да направя компромиси. Да има място в Левски за нови футболисти. Има достатъчно вратари в Левски. Аз съм в края на кариерата ми, по-стар. Най-правилно е да се махна и да оставя шанса на младите вратари и някой големи левскари”, каза още 35-годишният футболист.

Разбирателството между Йоргачевич и другите вратари не е нещо ново. В един от тежките моменти за „сините” през миналия сезон, при смяна на тогавашния страши треньор Елин Топузаков с Николай Митов, Йоргачевич трябваше да направи едно от най-трудните неща за професионален спортист... Да гледа мач от трибуните. И то не случаен мач, а дербито с ЦСКА. Тогава под рамките на вратата застана младия Николай Кръстев, който направи чудесен мач и след края му заяви, че именно сърбинът го е подкрепял най-много през изминалата седмицата и му е давал наставления. Йоргачевич оценява много високо вратарите на Левски и има чудесни взаимотношения с всеки един от тях.

„ Не само Ники Кръстев. Тук е и Сашо Любенов и Божидар Митрев и малкия Шейтанов. Всеки един да застане на вратата на Левски може да направи нещо уникално, не само за Левски, а и за някой голям европейски отбор. Тук всички говорят за конкуренция. Никога, откакто съм дошъл, не съм