Две момчета преследвали една и съща мечта. Едното от Крупник, другото от София. Преследвали я на едно и също място – стадион "Българска армия". А мечтата им била титулярна позиция в 31-кратния шампион на България – ЦСКА.

Едното от тях било с 4 години по-голямо от другото. Но те се превърнали в братя по съдба, а впоследствие и в съперници по неволя. Защо по неволя? Защото със сигурност и двамата нямали нищо против заедно да са нападатели на "армейците".

Всеки от тях получил своя шанс за "червените" в ранна юношеска възраст. И направили чудесно впечатление. Заедно със съотборника си от школата на ЦСКА – Александър Тонев, Мартин Тошев бил определяни за бъдещето на българския футбол.

Голът му срещу Пирин за купата през 2008 г. доказвал това. Красимир Балъков също го забелязал. И го купил в Черноморец за един обещаващ проект в Бургас. При последния престой на Стойчо Младенов в ЦСКА, Григор Долапчиев пък е един от малкото юноши, които пробили в първия отбор.

С няколко гола той бързо се превърнал в любимец на публиката. Но и той трябвало да се раздели с любимия си клуб. След дълго търсене на точния път, в началото на сезон 2017/18 двамата се оказали футболисти на два от новаците в Първа лига – Тошев за Септември, Долапчиев за Витоша Бистрица. И талантът им блеснал почти моментално...

Кампанията стартирала много силно и за двамата. Още преди края на август Долапчиев имал на сметката си 4 гола...

Не, че Тошев му отстъпвал. Буквално всяко негово попадение носело точки на Септември

Николай Митов и Костадин Ангелов изглеждали обречени без двамата юноши на ЦСКА. А конкретно на втория се наложило сам да се увери в това, губейки централния си нападател заради контузия. Отборът от Бистрица не изглеждал способен да спечели мач в Първа лига.

Напълно възстановен за пролетния дял от шампионата Долапчиев се завърнал, а Витоша останала на косъм от трите точки срещу Славия. Макар и без да ги постигне... Тошев продължил да бъде продуктивен и след 24 кръга нямало по-резултатен българин от него в Първа лига. Дори Долапчиев...

Така или иначе съдбата на двамата продължила да се движи в едно темпо. Въпросът е до кога? До кога Мартин и Григор нямало да получат дългоочаквания си и заслужен шанс на най-голямата сцена!?