Имам една много любима латинска сентенция: „Calamitas virtutis occasio est”. Или иначе казано – „Нещастието е повод за мъжество”. Звучи простичко, но колко вярно е всъщност!

И макар Сенека да е изрекъл тези думи преди хиляди години, можем да намерим тяхното приложение и днес. За целта трябва само да се пренесем от Римската империя към входа на Стара Загора. Там, тъкмо преди да навлезете в града, е „Трейс Арена” – домът на ФК Верея. Мястото, на което ежедневно се трудят Илиан Илиев, екипът му, и футболистите му. Работят здраво и постигат резултати. Напук на проблемите. 

Седем кръга изминаха от началото на сезона в Първа лига, а в тях Верея записа четири победи. Включително при домакинствата си на коравия Локомотив Пловдив и на гранда Левски. Ако очаквате в следващите редове да прочетете спортно-технически анализ на играта на тима, ще останете разочаровани. Да, лъвовете играят тактически много правилно, дисциплинирано. Изглеждат добре в дефанзивен план, притежават стабилен вратар в лицето на Георги Аргилашки, а напоследък намериха и головата си форма. Но понякога всички тези компоненти отстъпват мястото си на нещо, което е също толкова важно. Дори повече. Говоря за характера. За сърцето. За мъжеството. 

Верея не е бил сполетян от нещастие, разбира се. Но бе връхлетян от сериозни финансови проблеми. За тях се говори още от края на миналия сезон. Проблеми толкова сериозни, че се е налагало на някои от играчите да взимат пари от родителите си, за да платят наемите на квартирите си. 

Неуредиците от предходната кампания се пренесоха и в тази. И наставникът призна за тях, а Валери Домовчийски и Георги Андонов в прав текст заявиха, че ситуацията не е никак розова. „Във Верея е пълна мъгла”. Така описа положението капитанът Андонов.

Появиха се информации, че босът Галин Михайлов е започнал да изплаща част от дължимото на състезателите. Но те все още имат да получават сериозни суми. Които, впрочем, са си заработили честно и почтено пред очите на цяла България. Дано тези проблеми бъдат решени. Защото Верея е изключително симпатичен отбор, който преди няколко месеца бе на крачка от това дори да играе в Лига Европа. Да, трудно е да имаш много фенове, когато делиш един град с Берое, и все пак... 

Основите бяха положени от Александър Томаш. Той също често говореше за мъжество и за характер в интервютата си. А сега със задачата да доразвие проекта се зае Илиан Илиев. Един от най-знаещите и най-можещите треньори в България.

Някак тъжно е, че всичко това се случва в модерна, европейска страна. Или поне държава, стремяща се да бъде такава. Още по-трагичното е, че Верея не е единичен случай. Но ако задълбаем, ще навлезем в дебрите на морала, на честта...а всеки отговаря сам за себе си в каква степен ги притежава.

Ще завърша с нещо, което казва Силвестър Сталоун, изпълнявайки ролята на Роки Балбоа. „Не е важно колко силно можеш да удряш. Важно е колко силен удар можеш да понесеш, но да продължиш напред; колко можеш да поемеш, но да не се откажеш. Така се коват победите”. Във Верея доказаха, че са мъже. Че са мъжкари. И продължават напред. Нещо, достойно за уважение!