Преди няколко седмици Люпко Петрович беше смятан за сигурен пътник от „Герена“ към Калотина, а от там за Белград. Слуховете за уволнението на ветерана се оказаха силно преувеличени. Пенсионирането му е отложено!
Левски първо изненада всички, без себе си, като победи заслужено Лудогорец, а след това се разправи със Славия. На „Васил Левски“ видяхме огромна разлика в класите, което доскоро не бе така. „Белите“ се явяваха камъче в обувката на „сините“, но снощи приличаха на посредствен спаринг партньор, който е подходящ за началото на подготовката.
Не може да се отрече, че Петрович показа изключителен характер и инат. Човекът е на 70 години, но не се огъна. Продължи да работи честно и не спря да вярва в своя екип, който пък не го подведе.
Факт е, че Левски изигра един безобразен мач от началото на сезона – този срещу Монтана. Беше равностоен на Марибор, направи приличен двубой с Локомотив Пловдив, надви заслужено хегемона Лудогорец и си поигра със Славия. Атаката изглеждаше отчайваща, докато Люпко не намери най-удачния вариант. Възходът на Левски е факт, но без да се изпада в крайности. Добрата новина е, че все още има много отсъстващи, което може да повиши конкуренцията в близко бъдеще.
Сърбинът е далеч от представата за модерния треньор. Не може да му се отрече, че работи всеотдайно, а и нивото в Първа лига не го притеснява. Люпко събуди футболистите, които на този етап дават максимума. Ветеранът намери ново място на Краев, който се отблагодари с два гола в две срещи. Треньорът оформи здрава отбрана, в чието сърце е откритието Димитър Пиргов. Халфовата линия е солидна и помага за спокойствието пред Йоргачевич. Бабатунде се отпуши, Аниете започна да навлиза във форма. Срещу Славия го нямаше Роман Прохазка, но Костадинов и Де Ноойер не позволиха да се почуства неговата липса.
На практика Левски върна позициите си след двата хикса на старта. „Сините“ се изправиха без помощта на най-разпространеното, но и скъпо лекарство – селекцията. Такава няма, чакат се някакви евентуални събития, но футболният живот си продължава.
Чест прави на Петрович и неговите помощници, че не позволиха Левски да закъса в това безвремие. Показаното от отбора е белег и на добра треньорска работа. Сърбинът показва страст и много амбиция, което на този етап помага.
