Още когато за първи път новият собственик на Левски Спас Русев беше анонсиран от бившия конституционен съдия Георги Марков, макар и не поименно, беше определен като "фин и изискан човек". По думи, приписвани на самия Русев, той "си пиел чая в Бъкингамския дворец", а там диви и тъмни балкански субекти ще бъдат тактично и с възпитание... изритани по четирибуквието, което им служи за седене. 

При смяната на караула на мостика на "Герена", един от вече бившите собственици Иво Тонев обяви, че "такъв човек досега не е идвал в българския футбол", явно пак намеквайки за неговата изисканост и фина школовка. Да, това донякъде може би е мит, създаден подобаващо от медийното отразяване на бизнесмена в последните месеци. 

Като цяло, няма как да знаем дали всъщност не е хищна акула, школована точно от тези не по-малко жадни за успех и печалба мениджъри и бизнесмени в Лондонското сити. Защото е ясно, че в законите на бизнеса, колкото си по-хищен за успех, толкова повече печелиш. И все пак, медийният му образ досега е изграден за фин мениджър, с британски маниери. 

Е, тук идват и лошите новини за Русев, ако това се окаже и действителността на практика. В българския футбол фините и изискани хора не успяват. В родната футболна картина този, който подхожда с кадифени ръкавици, само рискува да стане за смях на вълците, които отдавна са налазили плячката си - нашият футбол - отстрани и оглозгват кокалите ѝ. По-вероятно е да изглежда като джентълмен, който е отишъл да ухажва дамата на сърцето си, готов да ѝ цитира любовна лирика, а тя вече да се окаже леко подпийнала и в обятията на женкарите от квартала.

Да, в Англия възпитанието, маниерите и рицарският подход може и да са на почит в повечето сфери. Но в тъмните балкански дебри, особено на още по-забития в мрачните им недра футбол, това не се цени. 

Тук важиш, ако си тарикат, хитрец, Андрешко; дебелоочието се възхвалява, а дори понякога се поощрява. Такава е цялата действителност в държавата ни, все по-често уважение сред масите си печелят не истинските герои на ежедневието, които спасяват животи, които учат децата на А и Б, които се грижат за спокойствието на останалите, а мутрите, крадците, противните чалга-изроди и жалкото подобие на музика, което създават. Което се проектира и върху цялата държава. А футболът няма как да не е функция от това. 

Затова, ако искаш да успееш в родната футболна действителност, не трябват кадифени ръкавици, британско възпитание и маниери на джентълмен. Не, категорично не! Сред вълци трябва да действаш като вълк. Исках да използвам друго, по-подходящо за сравнението животно, не благородният вълк, но няма да го направя. Сами се сещайте обаче кое имам предвид...

Така че, ако новият собственик на Левски търси успеха, трябва да си избере внимателно точните изпълнители за това. Ако той се нагърби да кара влака като един "машинист" преди него, съмнявам се да успее дори да потегли от гарата. Защото точно колкото общо имат Левски и Челси, освен сините екипи, точно толкова е общото и между българската и английската футболна действителност - само думата "футбол", но изпразнена от съдържание. 

Още от теорията на Дарвин е ясно, че оцеляват най-приспособените. Така че, ако наистина Русев има намерение да оцелее в тази джунгла, ще трябва да си събере екип от безкомпромисни хищници. Ако не го направи, начинанието му може би ще е обречено на провал. А "синя" България няма нужда от управленски провал, досега си ги имаше достатъчно.