Гошо Петков за "онзи" мач с Левски: Все аз щях да бъда виновен

Публикувана в 14:46 на 26 март 2017 12164 0
Георги Петков<strong> източник: Нова Броудкастинг Груп</strong>

Георги Петков източник: Нова Броудкастинг Груп

Вратарят на Славия Георги Петков гостува в предаването „Код спорт” по TV+.  Той е четирикратен шампион на България и четирикратен носител на купата на страната. Има спечелени и две суперкупи. Определен е за “Най-добър вратар” през 2002 г. Има 18 мача за националния отбор на България. На 41 години още не възнамерява да сложи край на състезателната си кариера и е титуляр на най-стария столичен клуб Славия. Петков говори и за онзи мач с Левски, в който "белите" спряха "сините" за титлата, а той направи прословутия си жест с мустака към Тодор Батков.

- Георги, наскоро отпразнува 41-ия си рожден ден, мислиш ли за отказване от футбола?

- По принцип това е трудно решение, но с оглед на състоянието ми, което ми позволява да тренирам нормално, да се раздавам в тренировъчния процес и в мачовете, честно казано не смятам да спирам. Дай Боже да съм жив и здрав, защото ако на тези години започнат контузии и виждам, че не съм полезен на отбора, аз сам ще спра. Но при положение, че виждам, че мога да дам още на Славия, не виждам защо трябва да спирам.

- Няколко пъти бе на път да се откажеш. През 2015 г. дори обяви, че даваш път на младия талант Марио Кирев...

- Казах го, за да му вдъхна увереност и да му помогна, но с г-н Стефанов и със старши треньора Владимир Иванов сме се разбрали, че ще помагам на младите, ще им се дава шанс и когато преценят, че трябва да вляза да играя и да помогна, от моя страна няма проблеми.

- В криза ли е Славия, след като сте на 11-о място в класирането?

- С оглед на резултатите, нещата не вървят добре. Но като погледнем играта в мачовете, които загубихме – два пъти по 0:3 и 0:4 в Благоевград, просто така се развиха двубоите – останахме с 10 човека, имаше и дузпи. Но стратегията на клуба е да се налагат млади футболисти, а и за мен това е бъдещето на българския футбол. Имал съм честта да играя и с много чужденци, но по една или друга причина те прекарват по шест месеца или една година. Забавят им се една-две заплати, а чужденецът е дошъл в България да изкарва пари, а не да прави Славия шампион. Гледа да си вземе заплатата и друго не го интересува. Затова мисля, че Славия се е ориентирала правилно с налагането на млади футболисти от школата.

- Георги Петков и налагане на млади играчи – това е стратегията. Какво казваш ти на младите? Какво трябва да направят те за по-голямата крачка – тази към националния отбор?

- Обяснил съм им, че съм почнал от Славия. Хората в клуба са ми помогнали да израсна. С оглед на моментното състояние наистина е по-лесно да влезеш и да заиграеш в националния отбор. Виждаме, че някой футболист прави пет-шест мача, вкарва два-три гола и попада в тима. По мое време те наблюдаваха една година, имаше и заместници – от пет-шест човека за вратарския пост – който и да избереш, няма да сбъркаш. Сега е много по-лесно да влезеш в националния отбор, но естествено трябва и да се докажеш.

- Спомена за младите играчи в Славия, феновете обаче искат победи. Те не са търпеливи и започват освирквания, а това не пречи ли на талантите да се развиват?

- Честно казано, феновете на Славия са малко по-други. Толерантни са към собствените си юноши, а това примерно не може да се случи в Левски. Бил съм 10 години там и на „Герена” трябват резултати – всяка година да се бориш за шампион, купа и участие в евротурнирите и то не да минеш един кръг, а да влезеш в групите. Феновете на Славия виждат, че се налагат млади футболисти и са по-толерантни към отбора. Да, понякога има освирквания, но това са децата на Славия – минали са през юношеските гарнитури и сега са в мъжкия отбор.

- Школата на Славия е много добра, всички я хвалят. Твоето впечатление като условия за работа, като организация?

- Имат едни прекрасни условия за развиване в Славия. Направени са доста добри терени и мисля, че школата върви добре. Допреди няколко месеца старши треньорът бе и шеф на школата, подбрани са добри млади треньори, които искат да се развиват.

- Изигра пет сезона в Славия, докато Левски плати за теб 400 хиляди долара – най-голямата сума изплатена за трансфер на вратар. Искаше ли да играеш при „сините”?

- Още като започвах да играя в Славия, с първите ми стъпки на терена, аз чаках тези мачове, чаках Левски и ЦСКА. Там се вижда кой футболист вече става. С нетърпение ги чаках и исках, ако може да премина в по-голям клуб. Не казвам, че Славия е малък клуб, но знаем в България какво са Левски и ЦСКА.

- Кой беше двигателят на трансфера?

- Двигателят на трансфера естествено беше г-н Стефанов, на когото съм много благодарен и на хората в клуба, защото те ми помогнаха от нищото да стана вратар.

- А от другата страна?

- Наско Сираков и г-н Петрович естествено. Тяхното желание бе да премина в Левски и оттам имах разговори с нашите шефове.

- Оттогава ли си „човек" на Наско Сираков?

- Ще ви кажа една случка, за да разберете колко съм човек на Наско Сираков. Няма да забравя, че като се върна втория път на „Герена”, преди това старши треньор бе г-н Василев, а спортен директор г-н Желязков.Тогава преподписвахме нови договори и както казвате, че съм човек на Наско Сираков, с неговото идване, първият човек, с когото се захвана, бях аз. Бяхме на лагер в Боровец и ми каза: „Имаш три дни да подпишеш новия договор. Ако – не, прав ти път!” Естествено аз се съобразих, защото не всичко е пари на този свят.

- Когато отиде в Левски титуляр беше Димитър Иванков – национал, любимец на сектор „Б”. Как се отрази на теб конкуренцията между двама ви?

- Мисля, че ми помогна. Митко Иванков е легенда на Левски, феновете го обичаха страшно много, раздаваше се и играеше със сърце. А феновете на Левски искат точно това – да играеш със сърце. Да, правят се грешки, но като се раздаваш, те заобичват. Мисля, че тази конкуренция ми помогна да остана по-дълго време на „Герена”.

- Имаш редица успехи със „сините”, кои са мачовете, които са ти донесли положителни емоции?

- Много са. Естествено, че никога няма да забравя реванша с Киево, с който Левски влезе за първи път в групите на Шампионска лига. Поведохме с 2:0, гледах таблото и вътрешно знаех, че ще продължим, но все пак е топка – всичко може да се случи докрая. Мислех си да не се случи някой обрат, защото сигурно нямаше да го преживея това нещо. Този мач ми остана в сърцето, може би защото за първи път български отбор се класира в групите на Шампионска лига.

- А тъжните моменти – може би БАТЕ Борисов? Имаше много подигравки тогава...

- Няма да забравя БАТЕ Борисов по две причини. Честно казано аз не можех да ходя на този мач. След тази среща претърпях операция от херния. Искам да благодаря на хората, които тогава застанаха зад мен и ми помогнаха. Играх на инжекции и след мача не можех да ходя. Два дни по-късно заминах за операция в Германия. Другото е тежката контузия, при която си счупих крака. Малко психически паднах, трудно се възстановява от такава контузия. Бяха ми счупени и двете кости, но се оправих.

- Разкажи защо през 2009 г. искаше да върнеш капитанската лента на Левски, след като изведе отбора в два или три мача.

- Тогава Гонзо беше контузен, имаше скъсани връзки на коляното. Бяхме приятели, както продължаваме да бъдем и до днес. Знаех каква е тази контузия и просто му връчих лентата, защото Гонзо е легенда на Левски и заслужава да вдигне купата, когато станахме шампиони. Не е имало конфликт. Даже и сега в Славия понякога давам лентата на някой от по-малките в даден мач.

- Запазваш си приятелствата, независимо в кои отбори отиват, примерно Здравко Лазаров. Ти си юноша на Хебър, а той сега е ветеран на Хебър.

- Преди няколко дни го видях в Сандански, където бях малко на почивка. Играеха Вихрен и Хебър. Пожелавам му успех с това, което се е захванал. Мисля, че ще спечели тази борба.

- След 10 години си тръгна със сълзи на очите от „Герена”. Защо се стигна до раздялата с Левски?

 - Със сълзи, защото не трябваше да си тръгвам по този начин. Да, освободили са ме, изгонили са ме, но трябваше да бъде като нормални хора. Можеше да седнем на една маса и да се разберем – „Георги, не си във форма, правиш много грешки”... Аз ще го разбера. Затова си тръгнах със сълзи – малко или много съм оставил една част от живота си в този отбор и съм постигнал много успехи. Затова ми беше болно, а не по този начин, по който тръгнаха по медиите да говорят, че съм играл симулативно срещу Спортинг Лисабон. Тук е мястото да кажа, че в клуб като Левски, Славия или ЦСКА такова нещо не може да стане. Това става по малките клубове. Това ми беше обидното. Можеше да седнем, да си стиснем ръцете, да си благодарим за съвместната работа през годините и щях да си тръгна без да съм натъжен и да съм щастлив, че съм бил там.

- Говорил си за конфликта с Тодор Батков, но има ли нещо, което си премълчал през годините?

- Не мога да премълчавам. Просто така са ме възпитали родителите и така гледам да възпитавам и моята дъщеря. Да, понякога си патя от това нещо, но съм такъв човек.

- Направи един жест, с който стана любимец дори за привържениците на ЦСКА. Сираков и Стоичков също го имитираха.

- Сираков и Стоичков направиха шега, но с този жест исках да покажа, че не е бил прав човекът. Гледах болката, всичко ми беше свито в стомаха. Стадионът беше пълен, феновете очакваха Левски да стане шампион. Не че съм играл този мач заради него, играх го за честта на Славия и за себе си.

- И все пак се получи едно сладко отмъщение.

- За отмъщение не мога да говоря. Няма на кого да отмъщавам и на кого да се доказвам. Говорех си с приятели и с фенове на Левски и естествено с г-н Стефанов, че както и да се развиеше, този мач бе най-лош за мен. За мен нямаше радостна страна. Славия спря Левски за титлата и кой излезе виновен – Гошо Петков. Но защо Гошо Петков, след като 11 човека са играли на терена? Ако Левски бяха взели титлата и не дай си Боже ми бяха вкарали някой гол, стават грешки, както сгреших в последния мач с Локомотив Горна Оряховица, ще кажат, че Гошо Петков е дал мача на Левски. Знаех, че каквото и да се случи, аз ще съм виновен.

- Освен като човек на Наско Сираков, си и известен с близките си отношения с Венци Стефанов. Имал ли си някога конфликти с него и какъв е той зад прословутия си образ пред камерите, когато радва всички медии?

- Такъв човек си е г-н Стефанов. Винаги каквото и да има, се обръщам към него. Г-н Михалев, г-н Стефанов, Веско Събев – тези хора са ми помогнали да израсна. Гледам да им се отблагодаря и затова още играя и помагам на отбора. Когато имат нужда от мен, знаят, че могат да разчитат.

- Следиш ли ситуацията в Левски в момента?

Естествено, че я следя. Приятели сме със старши треньора. В онзи мач най-болно ми беше за него. Познаваме се сигурно от 15 години, знам каквъв човек е. Знам, че иска да се докаже, да работи, да постигне успехи и донякъде ние в  Славия му спряхме развитието. Знаех, че става треньор на Левски сега втория път и му пожелах да стане шампион на България. И дано да няма пак такъв решаващ мач.

- Ще поеме ли Левски по пътя на ЦСКА?

- Мисля, че това няма да се случи. Познавам хората там, а и говоря с тях. Мисля, че няма да позволят да се стигне дотам. Доколкото знам в близките една-две години, всичко е подсигурено.

- Какво е обяснението ти за кризата в българския футбол?

- Много съм малък, за да коментирам кризата в българския футбол.

- Но си много дълго „в кухнята”.

- Да, но все още съм професионален футболист. Не съм ръководен фактор някъде. От това, което наблюдавам, поколенията се смениха. Вече не се играе с това сърце и себераздаване. Съвсем други са вижданията на младите футболисти – заобиколени са от Интернет, телефони. Надявам се да го проумеят и да разберат играта – там трябва да се раздаваш, за да постигнеш нещо.

- Какъв си в живота?

- Коренно различен от терена. На терена съм грубо казано „изрод”. На всички казвам, че е по-добре да се караме и да се обиждаме на терена, отколкото след мача. Горя в играта и не мога да падам дори в двустранни игри или в тренировки. А не мога да понасям и шегите, че съм загубил.

- Качествата ти са доказани, но няма ли да патентоваш бавенето на топката?

- Нарочен съм за това бавене. На мача с Лудогорец на стадион „Васил Левски” нямаше много публика и чух Владо Стоянов. Имаше още една минута до края и започваш да мислиш стратегия какда задържиш резултата. Някои от футболистите на Лудогорец казаха да бия по-бързо фаула, да не бавя. Владо Стоянов им вика: „Да, Петков ви е виновен, че бави, а вие не можете да вкарате два-три гола на децата на Славия. Всички бавят, но мен са ме нарочили за това. По принцип аз знам как да бавя, но разберете, че мач се играе 90-95 минути. Не може да водим 1:0 и аз да позволя в 87-88-ата минута да ни изравнят, а преди това съперникът да е „спал” на терена. Това са нормални неща и ги виждаме по цял свят.

- Как си почиваш?

- В момента ме зарежда семейството, дъщеря ми. Преди това бе риболовът, но от доста време нямам време за него. Обичам да се разхождаме с малката и с жена ми. Така се зареждам.

 

Коментирай

Георги Петков
Трябва да си регистриран, за да коментираш

КОМЕНТИРАЙ

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 

Въпроси и отговори

  • andro6419 andro6419
    До 20 минута отмениха гол на Дунав и не им свириха 1000 % дузпа .Срещу Черно море същия съдия не свири 100000% дузпа срещу Левски .Според Вас кой е верния отговор

    1.съдията е фен на Левски
    2.някой му е дал пари да свири в полза на Левски.
    3.от БФС са му наредили да свири в полза на Левски .
    Николай Пашкуров Николай Пашкуров
    Здравей, моят отговор е следният - нито един от вероятните предположения не е верен.
  • def11 def11
    Здравейте. Виждам че и други футболни фенове се вълнуват от точките на отборите от А група. Аз съм от по-старото поколение и си спомням времената, когато за победа се даваха 2т, а за равен-1т. Смея да твърдя че тогава първенството беше по-интересно и завързано, а шампиона се решаваше и в последният кръг. Тогава и отборите ни бяха по-силни и правеха фурор в ЕКТ. Та не е ли удачно да се върне тази система на точкуване?
    Ами не виждам някъде по света да са тръгнали към ревизиране на сегашното точкуване. То е направено по системата 3-1-0, за да стимулира към победата, да няма толкова едновременно задоволство на съперниците от равенството.
Виж всички