Най-сетне ще поговорим само за футбол! Вечерта на 28 март 2015 година не бе толкова студена за феновете на тази популярна игра в България. Напротив, Петевата чета стопли с продукцията си сигурно мокрите до кости зрители на Националния стадион. 2:2 с Италия е повече от добро начало за новия национален селекционер. И искрица надежда, че можем да говорим и позитивно за самата игра.

Цялата седмица преди мача със „скуадра адзура” около „трикольорите” бе много тихо. Говорихме за Инджов, Манджуков, Томов, Батков, акции, лицензи, комисии, „надвасковци“, „подвасковци“ и т.н, и т.н. Почти никой не обърна внимание на факта, че в България идва четирикратният световен шампион по футбол. Това донякъде помогна на Ивайло Петев да си подготви на спокойствие отбора и в крайна сметка си пролича на терена. Но пък сигурно и отказа доста фенове да посетят мача! Който пък си стана истински МАЧ!

Срещу Италия България не изглеждаше скучно и това е неоспорим факт. Имаше си напрежение – дали пред нашата или пред вратата на „скуадра”, но беше интересно. Нямаше я скуката и досадата от предишните няколко мача. И публиката го усети. Именно хората по трибуните са най-меродавното мерило, за това което става на терена. Тях не можеш да ги заблудиш. Затова и почти през целия мач, слушахме позабравеното напоследък „Българи юнаци”.

Що се отнася до самия мач – България показа доста добър футбол! И тук веднага трябва да подчертаем – срещу много добър италиански отбор. Да се знае, ние играхме добре, а не момчетата на Конте слабо. Призна си го самият той след мача. Когато трябва атакувахме, когато трябва се бранихме, когато трябва пресирахме в противниковата половина, мачът бе изигран по ноти. Не се надлъгвахме, а се надигравахме с именития си противник. Доказателство е фактът, че и двата ни гола станаха не след статични положения, а след прекрасни атаки. Атаки матирали защитното трио, донесло три шампионски титли на Ювентус в Италия.

Да, на всички ни се искаше да спечелим, но трябва да сме честни, че резултатът е справедлив. Седем минутки ни деляха от една велика победа и може би късният изравнителен гол в нашата врата носи този леко горчив вкус след мача.

Петев едва ли ще си издаде рецептата за видимата промяна в играта на България. Аплодисменти за младия треньор, който в часовете преди мача не се престраши да направи офанзивна промяна в стартовия състав, залагайки на типичен централен нападател за сметка на типичен десен бек. Намери точната позиция на Попето на терена. Най-малкото головете на Мицански и Попов доказват правотата му.

Силата на „трикольорите” бе отборната игра, но водещата фигура в този мач бе Ивелин Попов. Юношата на Левски бе капитан без лента. Вдъхновението в играта ни идваше от него. Коньовичарят отговори подобаващо на зложелателите си след изпусната дузпа срещу Малта. И на онези, които не го искаха в националния отбор. И нагледно ни показа, колко лесно в България можем да се лишим от класните си играчи. Изгонихме Бербатов, бяхме на път да сторим същото с Попето...

Четейки форумите и социалните мрежи сега гневът се изсипва върху Ники Михайлов. Хора, не бързайте. Не бива да отписва и дамгосваме за една грешка. Сигурен съм, че и Николай ще затвори устите на хейтърите в следващите мачове.

Всъщност аплодисменти заслужават всички от българския състав. Манолев, който надмогна липсата на игрова практика, а му се наложи да изнесе тежестта на италианския натиск през първото полувреме, Данчо Минев, който въпреки ранния автогол не допусна някакви грешки. Бодуров, който държеше здраво защитата ни особено през последните минути на второто полувреме, когато италианския натиск ставаше все по-осезаем и Сашо Александров, който замести перфектно Иван Иванов и без да блести си свърши отлично работата. Новият капитан Дяков и Гаджев бяха на познатото си ниво и вършейки много отборна работа заедно с Гошо Миланов и Мишо Александров. Голмайсторът Мицански пък не оставяше спокойна италианската защита.

Шансовете за третото място в групата са минимални, а тепърва ще гостуваме на хървати и италианци. В предстоящите мачове не трябва да мислим за точки, а за играта на отбора. Защото когато отборът играе добре, публиката го вижда и лека-полека ще се върне на стадиона. Така както тези 8-9 хиляди дадоха доверието си на тима ни в дъждовната и студена мартенска вечер. За тях също едно огромно БЛАГОДАРЯ!

Това е! На този етап не са нужни някакви невероятни дитирамби, определения като „Ново начало” и т.н. Просто ще кажем, че България игра силно срещу силен съперник. В края на седмицата на Инджов, Манджуков, Томов, Батков, лицензи, комисии, акции, „подвасковци“ и „надвасковци“ си поговорихме и се порадвахме на ФУТБОЛА!