Това е! Приключи се! В късната вечер на 15 октомври казахме официално „Adios” на Световното в Бразилия. Официално, защото на практика го казахме 4 дни по-рано в Ереван. Фактът, че помечтахме 2 години, засега ни е достатъчен. Засега мечти, за следващия голям форум – Европейското през 2016 - може и да е повече. Но засега – толкова!

Сигурно се повтаряме, но все пак: няма от какво да се срамуваме в последната квалификация. Да, мръднахме само с едно място в сравнение с предишната, ако разглеждаме сухите цифри. Зад тях обаче прозира (всъщност направо вади очите) нещо коренно различно – този национален отбор не е като предишния.

Тимът на Любослав Пенев вече набра самочувствие да се надиграва с далеч по-големите тимове. Защото няма какво да се лъжем и при Дания, и при Чехия, та дори и при Армения класата е в повече отколкото при нас. За Италия няма какво да говорим. Да, „трикольорите” победиха само Армения, но пък надигра и в двата мача Дания, бе по-добрия в двубоя с Италия в София, както и с Чехия в Прага. Не заслужавахме и да загубим от „адзурите” в Палермо. Но.... В крайна сметка в историята остават цифрите, но не е лошо да отбележим този факт докато спомените са пресни.

Всъщност последните два мача в квалификацията сякаш сложиха малко катран в кацата с мед – гостуването на Армения и домакинството на Чехия. В тях България най-после бе приет като отбор, от който всички се притесняват. Затова бяха и всички номера от страна на домакините в Ереван, затова и чехите избраха ролята на „умрялата лисица” в София. А и във вторник вечер напрежението дойде в малко повече на момчетата на Пенев. Фактът, че трябва да бият на всяка цена и то с три гола разлика понатежа на „лъвовете”.

Когато всичко официално приключи със сигурност ще се намерят много специалисти и критици да питат риторично – защо игра този, а не онзи, защо атакувахме, а не играхме предпазливо и т.н, и т.н. Ами защо? Защото така е решил треньорът! А тези 35 хиляди на стадиона, го подкрепиха в решението му!

В момента това е най-доброто, с което разполага България. Изборът на Пенев се ограничава до 35-40 футболисти (с доста условности около цифрата). И изглежда напълно логично да заложи на 24-годишния Венци Христов, отколкото на 30-годишния Цветан Генков, например. Ако Ел Голеадор си е направил сметката да води тима и в следващите квалификации, снощи бе момента да „кали” играчи като Христов, Славчев и Илия Миланов за предстоящите евроквалификации. И логично да потърси леко освежаване на тима. От началото на сезона пък възлови играчи като Николай Михайлов, Станислав Манолев, Александър Тонев, та дори и Георги Миланов навъртяха много малко мачове. За съжаление това съвпадна с най-важните мачове от квалификациите. Но както казахме – това са ни футболистите! И за това, което направиха в последните две години, заслужават само адмирации.

Получиха си ги заслужени на последния ни мач на Националния стадион. Оценката на пълния стадион на този етап е най-важна и най-меродавна за Любо Пенев, екипа му и футболистите. Отвори ни се шанс да отидем на световно – не успяхме. Но ако някой е забравил - истинската цел пред този проект е Европейското през 2016 година. Ако го изпуснем и него – вече ще е неуспех.

А за да се радваме на реални успехи, а не на мечтите си, както бе в тези квалификации, са нужни няколко неща! Първото и най-важното – публика и отбор отново да бъдат едно цяло както срещу Чехия. Ръководството на БФС и треньорският щаб – също. Но най-важното от всичко е Любо Пенев да продължи да работи с този отбор. Той е професионалист и никога досега не е оставял работата си недовършена. А с националния ни отбор засега е само на средата на пътя.