Загубата от Украйна на Националния стадион поразсея малко розовите облаци, които напоследък пазеха солидна сянка на „трикольорите”. Воденият от Любослав Пенев тим показа, че в него все още е жива и другата самоличност – тази която преобладаваше преди идването на Ел Голеадор на поста. Срещу домакините на последното европейско първенство България игра слабо, скучно и сиво. На моменти сякаш и без желание. Като прибавим към това и празният стадион и слабият интерес към мача, май излиза, че контролите през ноември не са особено нужни.

Това, че сме паднали няма никакво, ама абсолютно никакво значение. Голяма работа, че сме завършили годината със загуба. Все едно ни се случва за пръв път в историята. Ще го преживеем и през 2012-та. По-важното е Пенев-младши да си извади необходимите изводи от този мач. А основният е, че му предстои доста работа до март 2013-та, когато са квалификациите с Малта и Дания.

Основното е да потърси постоянство в изявите на избраниците си. Защото България срещу Украйна, не приличаше на България срещу Холандия, Италия, Армения, Дания и Чехия. Въпросът е дали само приятелският характер на срещата е причина за това. Ако не е – проблем!

Срещу воденият от Александър Заваров тим ясно се видя, че националният ни отбор има сериозни проблеми в организацията на играта. Само две хубави атаки и две голови положения са изключително малко за един мач. А срещу Малта именно ние ще трябва да правим играта. Това е мачът, в който ще сме фаворит и компактната игра в защита и контраатаките няма да са уместни.

Някъде тук изниква и въпросът с човека, който ще води българската атака напролет. А именно това е силата на националния ни селекционер. Едва ли има друг, който да я разбира повече тая работа. Ел Голеадор започна в последните пет мача с пет различни централни нападатели – Гъргоров срещу Италия, Мицански срещу Армения, Рангелов срещу Дания, капитана Попов срещу Чехия и сега Божинов. От тях само един се разписа. Явно търсенето ще продължи. Иначе Мишел Платини изглежда като перфектната опция. Това обаче чак за есента на 2013-та.

Ако трябва да потърсим още нещо положително в загубата от Украйна, можем да използваме поговорката, че „за един бит, двама небити дават”. Дано това поражение даде начало на още една, по-дълга серия без загуба. Иначе Украйна ни показа, че е рано да слагаме розовите очила, че трябва да се напънем още. И то доста. А това Любо Пенев със сигурност го знае и не му трябва жокер.