В България сме свикнали да правим сметки! Без значение какви! Дали ще са за ток, за парно, сметки в кръчмата или в дискотеката, само сметки. Минути след загубата в Армения извадихме тефтерите и почнахме: ако този падне от онзи, а пък ония двата завършат наравно и аха.... Няма лошо, така е с по-малките отбори – едни смятат какво ще им стигне за бараж, други да минат с една урна по-нагоре, трети как да не са последни! Всеки се бори за своето, а сметките са неотменна част от това.

Няма квалификация – независимо дали за световно или европейско, в която футболни спецове и фенове в България да не извадят калкулаторите. Този път обаче има една ОГРОМНА РАЗЛИКА! Смятаме един мач преди края! И то не дали ще отидем в по-горна урна, а дали ще участваме в последните два мача преди световните финали. Именно този факт доказва, че сме направили една (може би малка за околните), но сериозна за нас стъпка. Стъпка по посока на силните!

Тази стъпка бе направена само за две години. Ако някой е забравил в последните евроквалификации завършихме последни в потока си, като епилога бе повече от гаден – има-няма 100 човека на последното ни домакинство. Във вторник срещу Чехия се очаква пълен стадион. А ние още сме втори в група с трима участници на последното Европейско. Значителна промяна, нали?

Само за 24 месеца Любослав Пенев сякаш с магическа пръчка „повдигна ютията от дъното”. На какво се дължи промяната? Най-вече в сменените чипове в главите на футболистите. Нека не се заблуждаваме при онова 0:1 от Уелс на 80 % националният отбор бе същия като сега. Без звезди, с много дисциплина Ел Голеадор направи КОЛЕКТИВ. Който е готов да се бие до последно, за да постигне своето. Неслучайно след поражението в Армения в очите на всички от неговите избраници имаше сълзи. Някои ги криеха, други не.

Тази промяна нямаше да е същата и без Боби Михайлов. Големият вратар повярва напълно на Любо и го подкрепяше във всяко едно негово решение. Всъщност колектива в националния отбор не е само в съблекалнята, това са всички около него.

Този колектив си пролича най-добре във враждебна Армения – като се започне от вандалското послещане на местните и се премине през всички дребни детайли, с които местните опитваха да изнервят българите. Ръководство, щаб и играчи показаха, че са едно цяло. Въпреки загубата, всички те заслужават да чуят едно БРАВО. Въпреки, че по нашите географски ширини сме скъпи на похвали. Това БРАВО е най-добре да бъде под формата на пълни трибуни срещу Чехия. За да покажем още веднъж, че публиката в България обича националния си отбор!

Най-добре е във вторник да не правим сметки! Да отидем и да подкрепим отбора на цяла България. Ако все пак искате да се върнем към цифрите, то моята за тези квалификации е 6!