Така, както ни изглеждат веселяшки настроени, „туристите“ от Малта са доста коварни. Веселостта им е породена повече от южняшката кръв, но и от отсъствието на страх от задължителното. Малтийците по принцип са смятани навсякъде за аутсайдери. Само може би срещу Сан Марино и още няколко джуджета от този ранг може да минат за фаворити или за равностойни. Те са свикнали с ролята на малкия и не им тежи нищо. Ако стане, стане.

Желанието „да стане“ обаче винаги е силно, просто защото рядко става. А пък и ролята на аутсайдера не е толкова лоша. „Соколите“ винаги са нащрек, готови да отмъкнат някое късче месо от разсеяните хищници в джунглата. По-едри, или по-дребни – все едно. Откраднатата плячка за тях винаги е успех.

Затова срещу такива като малтийците трябва да се внимава много. Още повече, когато си знаем и нашия хал, а той съвсем не е оцветен в розово. Предпазливостта срещу баничаря, пощаджията и чиновника по никакъв начин не е излишна. Напротив, подценяването може да е пагубно.

Отминаха времената, когато вкарвахме по седем без напрежение на този отбор. Тогава те наистина бяха „туристи“, сега само се крият зад това определение, защото им е удобно. Естествено, че не са сила и няма да бъдат, но са хлъзгави.

Довечера трябва да се внимава, поне докато не вкараме два безответни гола. Публиката ще отсъства, но и да не бяхме наказани, колко щяха да дойдат? 500, 1000? Мотивацията трябва да дойде отвътре. Хубаво е поне, че от изказванията на националите личи, че са разбрали какво ги очаква.