Идеята в столицата да има пет модерни стадиона безспорно е добра. Сегашните съоръжения са безкрайно остарели и е крайно време да бъдат модернизирани. Разбира се, това няма как да стане без участието на собственика им - държавата. Клубовете, изглежда прегръщат тази идея и нещата на този етап са повече от оптимистични. Би било чудесно в София да има пет добри стадиона, отговарящи на всички съвременни изисквания.

Само че, в България добрите намерения са едно, а осъществяването им - съвсем друго. Добри проекти - колкото искаш, реализираните се броят на пръстите на едната ръка. Защото години наред слушаме обещания как стадионите в скоро време ще грейнат като слънце, а в крайна сметка си остават полуразрушени паметници на соцстроителството.

Лошото в цялата работа е, че проектът за нов национален стадион очевидно отива на кино. Той бе шумно прокламиран и лашкан ту в Младост, ту във Враждебна, ту в Надежда, в крайна сметка въобще няма да го има. И човек се пита, дали пък не е по-добре едно нещо, ама да е сигурно, отколкото пет, които обаче да са само в сферата на добрите пожелания.