Късно снощи всички надежди на националите ни за класиране на Европейското първенство догодина приключиха. Равенството в Подгорица с Черна гора сложи край на мижавите ни илюзии преди срещата, че все пак нещо може да стане. Е, вече няма накъде. Остават ни три мача – с Англия, Швейцария и Уелс, които да изиграем за честта си. И в крайна сметка да бъдем арбитър в спора кой ще се класира директно и кой ще играе на бараж за първенството в Украйна и Полша.

Така май е по-добре. Може пък наистина да видим в оставащите три евроквалификации новото лице на българския национален отбор. Оновоа лице, което наблюдавахме в последния половин час на стадион „Градски” в Подгорица. Група млади момчета, опряни до стената да играят за България. И да се борят с всякакви средства да не загубят. И не загубиха. За съжаление и не спечелиха. За последното обаче си трябва и класа. А в този вид на националния отбор тя определено липсва. Не, футболистите ни не са слаби. Говорим за онази класа, която изпъква в решителните моменти и която може да наклони везните в наша полза. Може би най-добре обобщи нещата Ники Михайлов – „Това ни е нивото в момента”.

Да, наистина това ни е нивото в момента. Нямаме отбор, който може да се класира на голямо първенство. Нашето ниво в момента е да бъдем арбитър. Черногорците си изпатиха за своята надменност, въпросът е какво ще направим с Англия и Швейцария.

Срещу Черна гора показахме отново, че когато сме опрени до стената ставаме най-опасни. Пръпълнен стадион, домакини на вихъра на еуфорията, рефер бутащ ги лекичко, безобразно първо полувреме, контузия на капитана, две греди. Време беше нещо да бъде променено. И то стана – през втората част видяхме един отбор, както казахме без сериозна класа, но борещ се и искаш да направи нещо. Футболисти даващи, дори и надскачащи нивото си, искайки да не напуснат терена за пореден път победени. Искайки най-накрая да вдъхнат малко оптимизъм у феновете на този отбор. И с играта си да ги поканят за мача с Англия.

И го направиха. Ивелин, Ники, Манолев, Бандата, Русия, Занев, Бодура. Да точно те. Момчетата на Сашо Станков от онзи младежки национален отбор, на който малко не му стигна да се класира на Европейско. Имаше и един отсъстващ. Валери Божинов. Той отсътваше и от един други важни мачове на това поколение, заради твърдоглавието на един човек, който обича българските журанлисти да бъдат бити. И би било хубаво настоящият селекционер да не бъде толкова твърдоглав, а да даде шанс на Валери. Такъв като него със свещ да търсим не можем да намерим. И да изпадаме в конфузни ситуации да използваме едва ли не Маркиньос като централен нападател. За треньорските решения на немеца може да говорим доста дълго, но това ще го оставим за друг път.

А сега накъде, питахме снощи? Ами вече гледаме мач за мач, получавахме като отговор. Май наистина така е по-добре. Като не си правиш планове, боли по-малко. Ама верно, това си ни е нивото!