Мачът с Турция дойде в изключително подходящ момент за националния футболен тим. Ако не беше тази контрола, може би цяло лято щеше да бъдем на крилете на еуфорията и да очакваме едва ли не да разгромим Италия в първата ни квалификация на есен.

Да, бихме Холандия и това беше един чудесен успех, но нашите трябва да са абсолютно наясно, че „лалетата“ не играха с пълни сили и в официалните мачове ще е друго. Ето, че с мотивиран от неудачите си напоследък тим като турците, не се получи.

Видя се, че в отбора има слаби звена, на много постове няма равностойни заместници. А нападател като Бербатов, въпреки неговото мнение, липсва. Но, това е друга тема...

Разбира се, нашият тим, въпреки всичко заслужава похвали. Най-вече заради организираната и сърцата игра, видя се, че футболистите имат желание нещата да се получат. Но е твърде рано да ги превъзнасяме. Както каза и Любо Пенев - не сме сила, затова по-скромничко. Пък, ако се работи правилно и с желание, резултатите все някога ще дойдат. Важното е, че отлепихме от дъното, пък докъде ще се изкатерим, само бъдещето ще покаже.