Между празниците се случиха две неща във футбола, които ме впечатлиха. Избраха Георги Миланов за футболист на годината, въпреки че талантливото момче от град Левски не беше спечелил нищо през сезона. Литекс дори не влезе в европейските клубни турнири, но в крайна сметка това е изборът на гласуващите. По-интересна обаче беше реакцията на останалите. Най-вече на капитана на националния отбор – Ивелин Попов.

Прогресът на държавния тим е очевиден, но той не се дължи на индивидуални качества, а на солиден колектив. Капитанът Ивелин Попов явно е една от причините да има такъв. Роденият в прословутия столичен район – Коньовица футболист, показа че е много точно момче. Попето поздрави победителя и не се направи на обиден, че е далеч от челната тройка. Така правят само добрите капитани.

В ефира на Дарик радио Попов демонстрира, че е и голям човек. Дари солидна сума за деца, които наистина имат нужда. Това беше другото, с което играчът на Кубан трогна в дните между Коледа и Нова година.

Халфът не изпрати най-добрата година в своята кариера, но това не променя усещането, че е доста по-различен от масата. Трансферът в Русия може и да се приеме като крачка напред. Личното ми мнение е, че Попов едва ли ще играе в някое от петте големи първенства, тъй като е малко по-особен тип футболист. Един истински романтик. Типичният представител на Коньовица. Там са родени велики футболисти, които винаги са давали нещо по-различно на играта. От този район на столицата са Павел Панов и Емо Костадинов. Там е израснал и Димитър Якимов, въпреки че не е родом от София.

Потомствените коньовичари са странна порода хора. Изглеждат така сякаш имат цялото време на света. Откровено се шлаят, направо да се чудиш как връзват двата края, но го правят. Нещо повече, винаги имат търговски вид. Най-точната дума, която ги определя е тарикати. Никога не съм бил наясно дали нейното значение е добро или лошо.

Легендата на Левски Павел Панов споделя следното твърдение в едно свое интервю.”Ние бяхме бедни, но се справяхме с всичко. Не давахме да ни се качват на главата. Славехме се и като побойници. За момчетата от нашата махала казват, че ставаме най-добрите футболисти, бандити или полицаи”.

За щастие Ивелин стана футболист. В погледа му още като юноша личеше, че нещата ще се получат. Във времената, когато пътуваше с легендарния трамвай номер 22 по павираната „Пиротска”, за да стигне до „Герена”, Попето символично тръгна към големия футбол. На клубно ниво може и да не постигне нещо невероятно, но капитанската лента в националния му приляга. Показа го и в последните няколко дни.

През годините около лентата редовно е имало панаири в националния, но сега тя седи на точно място, на подходящата ръка. Сигурен съм, че един ден, ако Любо Пенев реши да проведе жребий за капитанската лента, компютърът отново ще определи да е за Ивелин Попов.

В комерсиални дни като днешните, юношата на Левски и Септември остана един от малкото, които играят футбола най-вече за удоволствие. Вероятно това е причината да носи екипите на тимове като Газиантепспор и Кубан Краснодар. Тези отбори едва ли са били детската му мечта, но му дават шанс да импровизира и да се чувства добре. Всъщност най-вероятно като хлапе си е мечтал за Левски. Поради една или друга причина, „сините” го изпуснаха още като дете, което си е углавно престъпление.

Попето е капитанът на България и това вече не бива да буди съмнение. Момчето от Коньовица го заслужава, защото е читав човек. Той е най-подходящият за тази работа. Просто му отива да излиза първи от тунела, когато играе България.