Махнахме Лотар Матеус и си отдъхнахме. Хайде, стига тези смотани чужденци са ни разваляли хубавия национален отбор. Вече само наши, изпитани треньори и всичко ще е цветя и рози.

Да, ама не, както казваше един уважаван колега навремето. Минал е едва един приятелски мач с български наставник и цирковете започнаха. Този бил човек на онзи, един си събира багажа и си тръгва, втори се сринал психически, трети вдига тежка сватба в разгара на лагера. Мила, балканска картинка, ако Кустурица я беше видял, със сигурност щеше да сътвори следващия си шедьовър.

Лотар Матеус очевидно не беше голям специалист, класически пример на велик футболист, който не е успял като треньор. Но значи ли това, че трябва да захвърлим идеята за чуждестранен наставник? Ако не друго, немецът поне се опита да въведе малко дисциплина в разпасаната команда, наречена български национален отбор по футбол. Дори само затова си струва да не изоставяме идеята за треньор-чужденец!