Гадно и несправедливо! С тези две думи можем да опишем загубата на юношеските ни национали от Украйна. Загуба, която ни прибира в България след мача със Сърбия в петък.

И на това европейско първенство няма да сме сред големите четири. Всъщност ние толкова рядко играем на такива големи форуми, че наистина трябва да направим нещо чутовно за да постигнем тази цел. За разлика от Германия, Испания, Франция, Италия и т.н. трябва да ни дойде невероятна карта за да се надяваме на такъв успех. Всъщност за България самото присъствие на еврофиналите в Унгария си е нещо грандиозно. България е тук, отстранявайки Италия. Няма ги испанци, французи, англичани, холандци, руснаци....

Стига сме се оправдавали с тази липса на късмет ще каже някой. Нужна е и класа! Да, безспорно е така. Но ако си бил по-класен от съперника и загубиш си е страхотен малшанс. И затова е тежко! И гадно! И несправедливо!

За 90 минути украинците имаха две положения – едното след наша грешка в защита и дузпата, след която стигнаха до успеха. Момчетата на Сашо Димитров надиграха категорично своя съперник – и като владение на топката, и като голови положения, и като поведение на терена! И най-вече като ИГРА! Това обаче не топли – във футбола се броят резултатите, а а загубата можем да я сложим в графата трупане на горчив опит.

Дано един ден съдбата върне по някакъв начин това, което не даде на българските юноши да вземат. Ще е още по-хубаво ако това стане в още по-големи мачове.

Сега ни остана раеалистичната цел – трето място в групата и класиране за световно първенство. Дори и да не стане това е нужно по някакъв начин да покажем, че имаме възходящо развитие от последното ни участие на европейски финали. Дали това ще стане с вкарване на гол, с печелене на точица или пък на победа...

Ивайло Йовчев, специален пратеник в Унгария