Снимката на първа страница от броя на „Тема Спорт” в сряда направо ме разби! Вече знаех, че трябва да пиша за националите, за тези всенародни любимци. Зараждаха ми се някакви оптимистични теореми в главата, но този фотос стопи каквото и да е благородно намерение в мен като пъхнат сладолед в микровълнова печка. На въпросната снимка виждаме президента на БФС Борислав Михайлов галантно да целува ръката на колежката Петя Петрова. Петя, поласкана от джентълменското поведение на Боби леко, игриво се усмихва. Мимиката на футболния бос трудно се проследява, тъй като той по традиция е със слънчеви очила. Нищо лошо, ще речете. Така е, на пръв поглед сме съгласни. Следващия път Михайлов може да раздаде на всички журналистки по едно букетче, за да няма сръдни и завистливи помисли. На мъжете пък по бира, от онези спонсорските, ще му излезе дори без пари. А пък ако го засечем някъде в навечерието на 1-и март, направо нека приготви по една мартеничка за всеки от гилдията. Какви прекрасни отношения, каква идилия, каква човешка красота... Ако си неутрален читател на вестника и видиш тази репродукция на живо на любовна сцена от „Отнесени от вихъра” ще възкликнеш: „О, небеса, българският футбол е цветя и рози!” Бихме допълнили – и целувки!
Имаме национален отбор за чудо и приказ, в него няма групички, няма драми, няма странно повикани или странно неповикани. А пък клубният ни футбол? Клубният ни футбол е в невиждан възход, той пори вълните на европейския висш футбол. Първенството ни е зрелищно, първият кръг го доказа. Едни драми, едни спектакли, трибуните не могат да поемат всички желаещи да попият с очите си случващото се. Нищо, ще го сторят в следващите кръгове. Има направена програма за още цели два кръга след този уикенд, да почват да си уреждат пътуванията към стадионите. Как на фона на всичко това Боби Михайлов да не е щастлив? Да раздава
на воля своите ласки?
Тук някъде трябва да спрем, тъй като май отдавна вече дори не е смешно. Иронията е тъжна. За вътрешния шампионат говорим ежедневно, за националите – слава богу, по-рядко. Селекцията на Матеус е скучна, слаба и безлична. Мачът с Беларус доказа това. Единственият живец бе дали някой тв-зрител, играл мача „овър” (б.а. – над 2.5 гола), няма да скочи през балкона на панелката си /било то в София, Минск или където и да е/. То не бяха греди, не бе чудо. Дано не сте били от изкушилите се, коефициентът не бе никак лош. Този мач го излъчи дори Евроспорт 2. Допълнителният канал на най-голямата европейска спортна телевизия. Вярно, само в излъчваната за Скандинавия версия. Дълго мислех каква е причината, при наличието на близо 40 други контроли из целия континент. Бях сигурен, че от Евроспорт 2 Нордик са несигурни в бюджета си до края на годината и просто са избрали най-евтиния продукт. После обаче коментаторът си го каза – не се бях сетил. Хората от телевизията били преценили, че е изключително любопитно и атрактивно да се проследи сблъсъка между двама немски треньори, начело на тимове от източноевропейския блок. Не случайно, често режисьорът на предаването даваше кадри с Лотар Матеус и Бернд Щанге. И за първи път чувам коментатор да обяснява подобни неща от кухнята. Съжалявам, но не бях на българската версия, тъй като се наложи да гледам мача в интернет. Дали и в неделя, колегите от ТВ 7 ще обяснят причината, поради която са избрали Славия – Ботев Враца за директно излъчване? Сигурен съм, че ще го сторят, имаме нужда от това.
Иначе нито в България, нито в Беларус много се заинтересуваха от този мач. Бе видно и от трибуните на стадиона, които приличаха на панталоните на Васко Кръпката. Тук-там някаква шарена групичка и толкоз. Дори накрая всички групово взехме да истерясваме при 6-7 минутното продължение, тъй като Германия и Бразилия вече бяха почнали и бе нещо като футболно светотатство да продължаваш да гледаш Жиката Миланов, Бодуров, Хичо или Благо. Най-накрая свърши и можехме бързо да посегнем към дистанционното. Какъв е този отбор, дето да предизвиква подобно отвращение? Как се случи това, как го постигнаха? Бавно и методично. Няколко треньора поред се погрижиха за това. Успяха. Аплодисменти за невероятния им принос за тоталното обезценяване на този отбор. В момента той има почти нулева стойност. Най-вече като национално богатство и причина за гордост. Вижте коментарите във Фейсбук, в интернет-форумите. Тези играчи са подложени на тотална подигравка, на осмиване, на дебелашки шеги. Няма фигури, няма личности.
Няма ги Бербатов, Стилиян, Мартин, Божинов, срещу Беларус го нямаше и Ники Михайлов. И тях са ги скъсвали от бъзици, ама поне ти е кеф да теглиш една на Бербо или на другите. В момента дори не можеш да произведеш една свястна ругатня. Нямаш стимул, нямаш конкретна цел.
В този отбор се случват единствено и само глупости, нищо градивно, нищо позитивно. Пет дни дъвчем кой щял да бъде капитан в Минск. Голям праз. Питат Матеус на летището, той прави намек, че Ивелин Попов ще е с лентата. Изведнъж се оказва Благо Георгиев. Имаше и информации за Чавдар Янков. Ситуацията е извън контрол, станало е страшно. Картинката е грозна, неприветлива, мирише на нещо гнило. Благо е с нова прическа, може би това е надделяло в избора. Другата простотия – бекът на ПСВ Станислав смело обявява пред журналисти, че Петрови се махат от отбора. „Както знаете всички, доколкото и аз знам – Мартин и Стилиян ще се отказват”. „Нямаме никакво намерение да прекратяваме участието си в националния отбор” – така започна съвместната декларация на съфамилниците ден по-късно. Е как после двамата ще отидат в една съблекалня с Манолев? Който ги пенсионира с лека ръка. Ей такива щуротии се случват в този отбор. И да не забравим – какво продължава да прави Илия Груев до Матеус? До неделя вечер е треперил дали с Балъков ще бият Риека и ще спасят кожата. А простичката работа на един асистент е постоянно да гледа мачове от „А” група и да докладва. Ама нали Илийката е в графата „наше момче”, а и наистина тук не е личностен проблемът. Явно междувременно се е развил някакъв дефицит за помощници, който сме пропуснали да забележим.
Това всичко е уморително. И отдавна е повече от притеснително. Но нищо не може да попречи на Боби Михайлов да бъде в добро настроение, по подобие на един негов емблематичен предшественик. И да целува ръката на представителка на българската спортна журналистика. Това хубаво, ама ние, Боби, какво да целуваме? То май забравихме кога за последно посрещахме националите на летището, за да ги целуваме от радост. Сега май ни остана само да целуваме задника на българския футбол!
Коментирай