Статистиката показва, че извън границите на България живеят около 3 милиона души с български корени. Най-новата емиграция, напуснала пределите на Родината след 1989 година, съставлява немалка част от тази бройка.

Едисон Йорданов – младокът от втория отбор на Борусия Дортмунд, с баща българин и майка германка, е пример за това, че може да се разчита и на българчета, родени зад граница. А има и други като него.

Това с развитието на школите в България е добре, но не е масово явление, все още. Справя се отлично Литекс. Славия и Левски също вадят млади кадри, Лудогорец и Ботев Пд са обещания за бъдещето. И все пак – има още един вариант и това са децата на емигрантите.

Подобните примери са доста. Косово, чийто национален отбор очаква съвсем скоро да изиграе първия си официален приятелски международен мач, има сериозен потенциал. Таланти като Джердан Шакири, Валон Бехрами, Лорик Цана и доста други са с косовски корени, макар и израснали в Западна Европа. Подобно е положението с Босна и Херцеговина, да не говорим за Турция. Водещи европейски футболни сили все повече формират националните си отбори от момчета с чужди етнически корени, но родени и израсли на Запад. Не се свени да го прави нито Германия, нито Франция, нито Швейцария, нито Белгия, нито Швеция, никой.

По какво се отличават нашите сънародници-гастарбайтери и техните деца от тези на балканските ни съседи? По нищо.

Така че България спокойно може да заложи и на тази карта. Нужна е обаче и сериозна скаутска дейност и убеждаване, когато е нужно, на талантите да облекат националната фланелка на Родината на своите майки и бащи.