Съвместна публикация на "Тема Спорт" и Gong.bg

Преди няколко дни, всъщност миналата събота, по време на мачовете от поредния кръг в „А” група се игра и една контрола. Голяма част от медиите, донякъде логично, изобщо не я отразиха. Това не е чак толкова трагично. По-притеснителното е, че в тази контрола, между юношеските тимове на България и Македония, до 17 години, нашите паднаха. У дома, в Благоевград, с 1:2. Някакво невръстно крилце, Демир, вкарал два гола през второто полувреме и обърнал резултата. В полза на македонските юноши?!? Всичко това се случва в дните, когато си сипем пепел върху главите и умуваме: това между краката ни дъното ли е на българския футбол или има възможност за още по-надолу?

Едва ли на този мач в Благоевград е имало повече от 50-100 зрители. Предимно родители, както от българска страна, така и от македонска. Или поне тези, които са от Куманово да речем. Някой и друг безработен, малко дечурлига и двама-трима футболни функционера от благоевградски зонален съвет. Това е залезът. Това е онзи отрязък от деня, когато можеш спокойно с очи да погледнеш към слънцето, тъй като то почти се е скрило и със своя оранжев отенък съвсем не ти боде зрението. В момента от българския футбол стърчи едно съвсем мъничко парче на хоризонта, но неумолимият природен закон скоро ще скрие и него. Както е тръгнало до години белият ден ще осветява другите футболни нации, а ние ще си ритаме някъде на тъмно, някъде по нощни доби. Нашият футбол няма да бъде огряван от слънчева светлина.

Поради това, пристигането на националния тим на Англия на българска територия, трябва да се приема вече и като привилегия. Като чест, като последно подаяние на съдбата, която е решила да се отблагодари все пак, затова, че десетилетия наред имаше и някаква българска следа на световната и европейска футболна карта. Мачът България – Англия може да се окаже своеобразен последен мохикан. Тегленият наскоро жребий за квалификациите за Мондиал 2014 ни подарява и една среща с Италия, но със сигурност „скуадра” няма авторитета, ореола и култа, който притежават британците. Италианците дори са зад Германия или Испания в тази неофициална класация, да не говорим за колоси като Бразилия и Аржентина. Останалите предстоящи съперници в следващите 2-3 години Чехия и Дания могат при определено стечение на обстоятелствата да бъдат някакъв вид емоция в рамките на ден или два, но не повече. За Армения, Малта и предстоящото последно домакинство на Уелс е несериозно да говорим. Гостуването на тима на Фабио Капело тази вечер без каквото и да е изхвърляне в сравнението, представлява нещо като посещението на Папата в която и да е християнска държава. И ние сме длъжни да се държим камо истински футболни миряни. Като хора, които трябва да зарежат каквото и да е в своето ежедневие и със скромна крачка да се отправят към националния стадион. Да бъдат там, да изживеят мача, да стискат палци за наште лъвове и да богоговеят пред „трите лъва”. Да има една или много повече свободни седалки днес, би означавало, че май слънцето вече е залязло и това, което наблюдаваме в момента, е нещо като неговото бледо отражение. Преди години категорично написах, че със сигурност играчите на Ливърпул в много над вековната им история едва ли някога са гостували на стадион за официален мач, на който 2/3 от капацитета е пустеел. Уви, това се случи в София, в България. А точно този Ливърпул преди броени седмици бе спечелил може би най-драматичния и най-фантастичен финал в историята на Шампионската лига. Очакваше се, месеци наред тимът на Рафа Бенитес да бъде нещо като съвременно футболно копие на легендарните баскет-магьосници от Харлем Глоубтроутърс. Може би затова и УЕФА направи тогава жест към мърсисайдци, за да могат те да са мисионери на красивия футбол из Стария континент. Една от първите им мисии завърши пред 15 хиляди зрители! Ясно е, че на „В. Левски” срещу Англия няма да бъде така, но българските фенове са длъжни да направят рекордна за дълъг период напред посещаемост. За да можем да си я припомняме, когато тя започне да липсва. За да имаме спомени.

Пристигането на англичаните не бива да бъде рекламирано кой знае колко. Тези, които по принцип в събота и неделя избират тв-мачовете от Премиършип, пред тези от мизерната ни „А” група знаят от седмици къде ще бъдат тази петък вечер. Те не са родоотстъпници, както мнозина се опитаха да ги изкарат, например на мачовете на Левски пак срещу Ливърпул преди време. Те не мразят Левски или България, те просто обичат своя английски клубен тим. И затова на стадиона подкрепяха именно него. Тъй като рядко имат възможност да го видят на живо. Идеята за предстоящия двубой обаче е да бъдат размърдани останалите. Тези, които са за България, тъй като няма чак толкова силно изразени пристрастия към онзи другия футбол. Обикновените запалянковци. На стадиона трябва да дойде дори онзи соц-чичко, който понякога в съботния следобед, седнал по долни гащи, без блуза, си мези от салатката и току се провикне към екрана: „Аре бе, сър ли си, мър ли си, заради тоя бизон Рууни ли е, Мууни ли е, не пускаш наш`то момче? Аре бегай от тука бе...”. На същия този булгар-мачо му се предлага уникална промоция в момента – да отиде на стадиона и да може на живо, с очи към терена да изживее своя оргазъм на недоволството. Да тегли една на същия този бизон и после да разказва на аверите из квартала, как „аз на тоя мамата му таковах...”. Да вярва и да живее с илюзията, че Уейн не е имал ден срещу българите само защото той го е стресирал с басовият си тембър, теглейки една сочна балканска псувня към голямата звезда. Ами да – и това си е повод да бъдеш на стадиона. Казахме вече, от реклама няма нужда. Нека националната телевизия се скъсва да рекламира далеч повече новия сериал „Английският съсед” от мача България – Англия. Някои събития просто не се нуждаят от подобна кампания.

В момента са страшно актуални вицовете за този мач. Как Капело бил викнал шестима от Ман Сити, а Матеус – шестима от Син Сити и разни подобни. Няма лошо, щом има вицове по даден повод, значи той е актуален, жив и привлича интереса. Но нека всички сме на стадиона, че да не станем за виц. Като присъствие на трибуните, не като игра. Ясно е, че на терена принципът е „каквото дойде”. Но скоро Англия или нещо подобно може изобщо да не дойде. Не го изпускайте! Английският съсед е тук, нека му отидем в двора за няколко часа.