Браво! Дълго време се чудех с коя дума да започна тези няколко реда след като надиграхме, но не успяхме да победим Италия на Националния стадион. Дума, с която нито да вдигаме до небесата „трикольорите”, но в същото време да им отдадем заслуженото за това, което направиха в петъчната вечер. И понеже сме на италианска вълна, тя си изскочи от само себе си – БРАВО! Едно голямо БРАВО! Но да започнем по ред!

Едно голямо БРАВО на Любо Пенев! Селекционерът стартира с гръм и трясък кариерата си в квалификации и то не срещу кой да е, а срещу вторите от последното Европейско първенство. Сигурно вече го е яд, че пропусна дори да ги бие. Ел Голеадор бе разучил до последната подробност тактиката на колегата си Чезаре Прандели. Браво, че тръгна да се надиграва, а не да играем в глуха защита, както се случи в София преди близо 4 години пак срещу същия съперник. Май е истина, че съдбата обича смелите. Браво на Пенев-младши, че успя да предаде на играчите си своята увереност и в играчите му нямаше и грам уплаха от имената и класата на големия съперник.

Едно голямо БРАВО и на целия ни отбор. Още до 15-та минута стана ясно, че тези 11 на терена и онези, които щяха да влязат в последствие са готови на всичко, стига да не напуснат терена с наведени глави, както ставаше в последните години с този национален отбор. Тимът ни изглеждаше готов да бие! Без значение, кой е срещу него и без значение какво се случва! Може би най-точния пример бе Иван Иванов, който игра повече от час с контузия, а след мача едвам стигна до автобуса. Но и за секунда не си помисли да остави съотборниците си. Изобщо този тим е съставен от бойци. Дано обаче обединението, не е било само заради отминалия национален празник и името на съперника.

Едно голямо БРАВО и на тези близо 20 хиляди зрители, които решиха да дойдат на мача. Малко, но от сърце както се казва. Онези, които са се двоумили и са предпочели почивката извън София определено има защо да съжаляват. Стана си мач от всякъде. Може би след победата над Германия с 3:2 отдавна българският национален отбор не бе правил такъв мач срещу отбор от топ 5 на континента. Някои ще кажат – какво толкова? Равенство срещу Италия, като съперника ни игра с 50 % процента от потенциала си. Само припомням – преди малко повече от 2 месеца същият този отбор изхвърли супер фаворита Германия на Европейското първенство. Вярно, снощи го нямаше Балотели, но за негова сметка дойдоха високо летящите в Италия Освалдо и Джовинко. Така че, нека не зачеркваме и очерняме и малкото, което ни кара да се радваме в това тъжно футболно лято.

Едно голямо БРАВО и на БФС. Организацията за мача подхождаше на неговото ниво. Като се започне от условията за подготовка на отбора, премине се през рекламата на мача с „адзурите” и се стигне до самата среща.

И за да слезем леко на земята, да напомним че този мач отмина. Емоциите бяха страхотни, ще си говорим доста за него, но сега е ред на Армения. И за да не стане типично по-български, трите точки срещу тях са задължителни. Иначе мачът с Италия ще се окаже един красив, но кратък фойерверк!