Срещнали се оптимистът и песимистът и взели да обсъждат най-актуалните футболни теми.

„Боби Михайлов влезе в Изпълкома на УЕФА. Голям престиж за България!“, възкликнал оптимистът.

„Ами! Престижът си е лично за него. Да не би ти да знаеш има ли представител на Албания в Изпълкома и как се казва“, отвърнал му песимистът.

Оптимистът обаче настоявал: „Бюджетът на УЕФА е 2 милиарда евро. Няма как милиончетата да не потекат и към българския футбол.“

„Абе, ти си чуден човек – рекъл му песимистът. - Най-много да потекат още по-пълноводни реки от шотландско уиски и френско шампанско към тежките еврософри, на които ще седи Боби. И не си мисли, че на тях ще има калкан „Боби“ и черноморски миди. Норвежка сьомга и белгийски стриди, брат ми...“

„Не, не. Ще получим много пари от УЕФА. Ще ги инвестираме в нови бази и стадиони, няма да се излагаме повече със сегашните гробници. Ще ни пратят класни специалисти от водещи футболни страни да развиват детско-юношеския ни футбол. Съдиите няма повече да ни режат. Националният ще се класира редовно за финали, а клубовете ще влизат и ще излизат от групите“, упорствал оптимистът.

„Глупости! Така Боби се бетонира начело на БФС и съвсем няма да му пука за нашия футбол. Единствената му грижа, освен трапезите, ще бъде да смаже в зародиш всякаква опозиция. Това Цонко-Монко, миди-скариди – забрави вече да се случва“, контрирал го песимистът.

Така от дума на дума спорът между двамата прераснал в караница, а позициите им все повече се раздалечавали. Решили да повикат реалиста за арбитър.

Уважаеми читателю, ти си реалист човек. Кажи, оптимистът или песимистът има право?