Втори „Парк де пренс“ тази вечер? Всъщност – не. Задачата на България за достигане на баражите е далеч по-сложна от тази на техните знаменити предшественици през 1993 година. Пред тях тогава стоеше задачата да победят силен отбор на неговия терен. Не е малко, но само толкова. Никакви други сметки, от никой друг не зависехме.

А довечера срещу Чехия нашите трябва да бият поне с три гола разлика или с малко възможното 5:3, да се надяват Дания да не изтърбуши Малта с 10:0, да чакат победа на Норвегия над Исландия и задължителен хикс между Швейцария и Словения. Има и някои други варианти, свързани с още една група, но те са толкова невероятни, че не си струва да ги изреждаме.

Но и без тях класирането за бараж на нашите може да стане само през иглени уши. Защо пропуснахме чудесния шанс, е въпрос на анализи, които могат да стартират от утре. А тази вечер на стадион „Васил Левски“ пред нашите трябва да стои само една задача. Така и така не зависим само от себе си, срещу Чехия искаме просто победа с добра игра. За останалото – каквото стане. Да поставим поантата на едни успешни квалификации и да останем с оптимизъм за следващите. Това е, което искаме, класирането ни за бараж би било чудо.