Полет на сбъднати мечти, тръпка, адреналин, неописуема радост…тези емоции и още много властваха на стадион „Георги Аспарухов“ във вечерта на 29 април. Левски спечели, по-точно изстрада, класирането си за финала за Купата на България, а Антонио Аниете прати феновете в рая с гола, който заби във вратата на Лудогорец. За този миг бленуваха „сините“ привърженици, такова изживяване бе нужно на този отбор на Левски.

След оставането във втората шестица много се каза и изписа за липсата на качества и умения в „сините“ редици, но на фона на доказателствата в полза на противната теза, изречените думи остават просто приказки. Левски опроверга критиците си. И го стори по възможно най-убедителния начин. Мнозина описваха момчетата на Стойчо Стоев, след като жребият ги срещна с Лудогорец, а това се оказа може би най-съществената грешка. В каквото и състояние да се намира Левски, той винаги може да поднесе най-голямата изненада по куп причини. Заради традицията, заради името, заради публиката…

Футболистите от „Георги Аспарухов“ вложиха разум и в двата мача с разградчани, но също така играха и със сърце. След добра игра и 0:0 в първия мач, възпитаниците на Стоев показаха зряло поведение на терена и в реванша, където не прегоряха. Левски се надиграваше умело с шампиона и търпеливо изчака своя миг. А той дойде на самия финал, за да бъде още по-сладка победата. Извън силните изживявания, все пак трябва да се отбележи, че именно такива срещи каляват духа, носят самочувствие и изграждат манталитета на победител, които в месеците назад липсваха на Левски в някои моменти.

Успехът и класирането за финала на Купата обаче показва и още едно лице – това на професионализма на футболистите. Аниете и компания не са получавали своите заплати от дълго време, но това не ги спря да стоварят „мълния и гръм“ над уредената „къща“ на Лудогорец. Преди известно време капитанът на Левски Владимир Гаджев каза, че парите не са всичко. Синият юноша е прав, но ръководството на Левски не бива да се осланя на това. Президентът на клуба Тодор Батков трябва да впрегне целия си наличен потенциал и да направи така, че всеки от подчинените му да получи това, което му се полага, ако, разбира се, иска да запази отбора.

Сега играчите на Левски донесоха мечтаните емоции и сякаш с гумичка изтриха негативите на отминалите дни. На Герена обаче не бива да се допуска главозамайване. Още нищо не е свършило, остава един мач. Остава финалът. Не бива покрай победата над Лудогорец да се неглижира предстоящият сблъсък. Ако Левски иска да спаси сезона си и Европа да не остане мираж, е необходимо да вземе и решителната среща с Черно море. Варненци винаги са били неудобен съперник, но това не означава нищо. Нужно е „сините“ да изиграят мача по най-правилния начин, за да докарат трофея във витрината си.

За финал няма как да не отдадем заслуженото и на големия герой  срещу Лудогорец – Антонио Аниете. Скромен, работлив, истински професионалист и много сърцат футболист, испанецът завладя „синята“ публиката. Аниете отбеляза филигранен гол във вратата на Владо Стоянов и за миг прати онези 12 000 в екстаз. Той отпразнува попадението си по подобаващ начин и заслужено обра овациите, но впечатли и с още един жест след последния съдийски сигнал. При почетната обиколка на отбора по пистата Аниете съзря фен в инвалидна количка. Спря се, отвърна на подадената ръка и го дари с прегръдка. Един момент, който издигна Аниете на още по-висок пиедестал в очите на феновете.

Бъдещето на нападателя от страната на европейския футболен шампион в Левски е неясно. Безпаричието в клуба може да принуди играча да напусне и никой не може да му се сърди, ако направи този избор. В този момент обаче е важно ръководството да стори необходимото, за да остане Аниете на „Георги Аспарухов“ и още много пъти да изправя феновете на стадиона на крака.