През Купата на България минава спасението на сезона. Тази теза се лансира упорито преди финала за трофея тази вечер между ЦСКА и Славия. Защото, видите ли, „червените“ останали трети в първенството и трябвало да спечелят нещо, а „белите“ се изложили през пролетта и също трябвало да спечелят нещо.

Подходът към втория по значимост турнир у нас изглежда изначало сбъркан. Защото принципно той сам по себе си е достатъчно важен и не бива да се смята като едва ли не утешителна награда. Навсякъде в Европа Купата е на голяма почит и уважение. В Англия на „Уембли“ идват над 88 000 зрители на Манчестър Сити - Сток Сити, но дори съперници да са Нотс Каунти и Стокпорт, пак ще е пълен докрай. Добре, това е Англия. В Португалия от севера се вдигат 35 000, за да гледат край Лисабон Порто – Гимараеш. Това е четвъртият трофей за сезона на „драконите“, но те не го подценяват няколко дни след Лига Европа и мачкат с 6:2.

Дори в съседна Сърбия на финала между Партизан и Войводина идват 20 000 зрители, а комшиите, също като нас, не могат да се похвалят с голям зрителски интерес към мачовете. У нас се радваме на прогнозите, че на финала ще има малко над 10 000 зрители. А трофеят си е достатъчно значим и за България. Единият финалист винаги е играл, за да печели купи и трофеи, а за другия това е рядка възможност за попълване на витрината, плюс излаз към Европа.

Така че тази вечер мислите на ЦСКА и Славия не бива да бъдат в посоката „да спасят сезона“, а как да му придадат смисъл и блясък. Купата е важен трофей и не бива да се умаловажава до утешителна награда.