„Момчета, наистина нямам думи за да опиша как се чуствам, но знам, че искам да БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, който ни подариха със СЪРЦЕТО и ДУШАТА си това ПРЕЖИВЯВАНЕ... Каквото и да кажа ще е малко и недостатъчно... Поздравявам всички с песента, която се въртеше в нашата кола, през цялото време преди и след мача - ТОВА Е БОЛЕСТ!!!... Песен, която може би най-точно описва "диагнозата" - фен на Локомотив Пловдив!”

Това е едно от хилядите мнения на привърженици на Локо Пд за историческия успех над Литекс в Ловеч и класирането на „Бандата на Велев” на финала за Купата на България. Опитвам се от една година да усетя локомотивската тръпка и в повечето случаи не успявам. Затова сега се заслушах в текста на споменатата песен „Това е болест!” и се връщах на онези моменти преди, по време и след мача в Ловеч. Вече почти съм сигурен, че не всички неизлечими болести са… лоши. Да си болен от неизлечима болест, да си болен от… Локо Пловдив не е чак толкова страшно, макар че съм сигурен, че тази болест е за цял живот.

Да тръгнат 2 000 фена от Пловдив през Беклемето за Ловеч не е просто любов към футбола, защото и феновете и на други отбори обичат този спорт. Това е любов, вяра и преданост към вярата наречена „Фен на Локомотив Пловдив”.

Изживяването си заслужаваше. Да видиш на живо всичко това, което искаш от любимците в „черно-бяло”. Да подкрепиш президент, треньор и отбор, защото знаеш, че тези хора няма да те подведат. И те наистина накараха привържениците да се гордеят със СЕМЕЙСТВОТО, наречено Локомотив от град Пловдив.

Ето ви друго мнение след мача, на фен, който се е изказал във форума на сайта на „черно- белите” фенове:

„Аз направо нямам думи! Каквото и да кажа, ще е малко. ОБИЧАМ ТОЯ ОТБОР И ТАЯ ПУБЛИКА! ФАНТАСТИЧНА ПОБЕДА, ФАНТАСТИЧНА ПУБИЛКА, ФАНТАСТИЧНА БОРБА НА ОТБОРА И....... РЕЗУЛТАТЪТ Е НАЛИЦЕ!
ИМАМЕ ВСИЧКИ ПРЕДПОСТАВКИ ДА СЕ ГОРДЕЕМ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ В ТАЗИ СТРАНА! ИМАМЕ СОБСТВЕНИК МЕЧТА, ИМАМЕ СТРАХОТЕН ТРЕНЬОР, КОЙТО УСПЯ ДА СГЛОБИ "ПЪЗЕЛА" ОТ ГОЛЕМИ ФУТБОЛИСТИ, ЗА ДА ГИ НАПРАВИ ЕДНА МАШИНА ЗА ПОБЕДИ, ВЪПРЕКИ ЛИПСАТА НА НАПАДАТЕЛИ В ОТБОРА И ВАЖНИТЕ ОТСЪСТВАЩИ ЗАРАДИ КОНТУЗИИ! ПОКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ЦЕЛИЯ ОТБОР, РЪКОВОДСТВО, ТРЕНЬОР И НАЙ-ВЕЧЕ ПРЕД КОКО ДИНЕВ, ЧОВЕКА, ЗАРАДИ КОЙТО В МОМЕНТА ИМАМЕ ЩАСТИЕТО ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ ПО ЕДИН ГРАНДИОЗЕН НАЧИН!
ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТОЗИ ИСТОРИЧЕСКИ МАЧ, НО СПЕЦИАЛНО ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ЮНЕС БЕНЖАЛЮН ЗА УНИКАЛНАТА МУ ИГРА НЕ САМО ВЧЕРА, А ОТ НАЧАЛОТО НА СЕЗОНА! ТОЙ Е НАЙ-СИЛНИЯТ НИ ИГРАЧ ТАЗИ ПРОЛЕТ БЕЗ НИКАКВО СЪМНЕНИЕ! ЙОШЕВ МЕ ИЗУМИ СЪС СТРАХОТНОТО СИ ПРЕДСТАВЯНЕ, ЗА КОЕТО МУ БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ, И С ИГРАТА СИ ОТ СНОЩИ, ТОЙ ЗАПУШИ УСТИТЕ НА МНОГО ОТ НАС И ТО ПО НАЙ-УБЕДИТЕЛНИЯ НАЧИН! КАРАДЖОВ Е ЕДНО БОГАТСТВО В ОТБОРА НИ, КАКТО БЕНДЖИ, ЗДРАВКО, ИЦО, ДАНЧО, ИЛИЯН, ДАНИ, ЛЮБО, ДАКСОН, СЕРЖИНЬО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ГЕРОИ ОТ СНОЩИ!!!!!!

ПОКЛОН МОМЧЕТА! ЧАКАМЕ ФИНАЛА!
ПОКЛОН И НА ВСИЧКИ, КОИТО ВЧЕРА ПОКАЗАХА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ, КАК СЕ ПОДКРЕПЯ ОТБОР! ФАКТЪТ, ЧЕ СЪМ БОЛЕН ФЕН НА ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ, МЕ ПРАВИ ПО-ЩАСТЛИВ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА, ПОВЯРВАЙТЕ!
КАТО ГЛЕДАМ КАДРИТЕ НА СТОЯН ОТ СНОЩИ, НЕ МОГА ДА СПРА СЪЛЗИТЕ СИ ОТ РАДОСТ И ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЧЕ СЪМ ЧАСТ ОТ ТОВА ЧЕРНО-БЯЛО ВЪЛШЕБСТВО...........................!!!!!!!!!!!!!
ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ЧЕРНО-БЕЛИ БРАТЯ!!!!! ТЕЗИ, КОИТО БЯХА СНОЩИ И ТЕЗИ, КОИТО СЕ РАДВАХА ОТ ВСЯКО КЪТЧЕ НА СВЕТА В СНОШНИЯ ВЪЛШЕБЕН МАЧ! СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ФИНАЛА ЩЕ Е ПАМЕТЕН ЗА ВСИЧКИ НИ!!!!!!!!!!!!! САМО ЛОКО!!!!!!!!!!!!!!!!”

Прочетохте ли? Пак става въпрос за болест, онази неизлечимата болест да си фен на Локомотив от Пловдив.

Играчите са най- важни при успеха, но ще започна с няколко думи за собственика Константин Динев. Той слезе от ложата и отиде при народа, при радващия се народ. Динев дочака онзи миг на опиянение, който му показа, че все пак има смисъл да дава личните си пари и то в момент на всеобща криза. Само той си знае какво му е, но този миг си заслужаваше. Евентуалното спечелване на Купата ще направи от него най-щастливия президент, както и от Христо Бонев най-щастливия почетен президент.

За Емил Велев и екипа му не стигат просто няколко изречения. Да победиш за няколко месеца Литекс, за първенство, за Купата и Левски за Купата, Лудогорец и Черноморец за първенство, показва най-малкото едно – при Велев няма нищо случайно. Той наистина направи от играчите – колектив, който се превърна в едно семейство.

Футболистите си заслужиха радостта. Иван Караджов спаси онзи удар на Христо Янев по фантастичен начин и запази вратата си суха. Джереми Родригес и Михаил Венков пак бяха на висота. Какво да кажат специалистите за двойката централни защитници – Юнес Бенжалюн и Ангел Йошев. За последния само едно- фантастичен в този мач Йошев. За Юнес трябва отделен коментар, защото в края на есента феновете му издигнаха плаката „Юнес, или играй, или си тръгвай” и той си замълча, като каза само, че ще им отговори на терена. И го направи – със силна подготовка, със силни игри и с безценен гол.

Христо Златински и Даниел Георгиев определено са черноработниците в тима, тук прибавям и влезлите като резерви Йордан Тодоров и Любомир Витанов. Те всичките играят там, където се печели битката.

Даксон да Силва имаше своя удар, но Пиргов бе блестящ и отрази битата топка. Супер любимецът на феновете може би пък си пази важният гол за финала. Тепърва ще го разберем.

За Здравко Лазаров какво да напиша? Та той си остави „дробовете” на зеления килим. Той е истински лидер, без който Локомотив не е същият.

Дори контузеният Христо Спасов си заслужи да е титуляр в толкова важен мач и тепърва ще разкрива потенциала си. Голям мач за Сержиньо, не само заради изпълнения от него фаул, след който падна гола, вкаран от Бенжалюн. Португалецът е класа и го показа в Ловеч.

За Илиян Йорданов ще кажа само едно – той е бъдещето на Локомотив.

Завършвам с Танко Дяков, който захвърли патериците и накуцвайки изтича след мача от „покрива” на стадиона до терена, за да изживее радостта от успеха. Танко демонстрира какво значи „Семейство Локомотив” от град Пловдив.

Да се върнем пак при мненията на феновете ….

„Тактики, мактики, всичко отиде по дяволите! Тоя няма да играе, оня бил контузен, третият бил "стар", съдията бил от тях и още куп дивотии... Всичко победихме, всички победихме! Емо Велев показа, че е голям треньор! Локо е на финал след отстраняване на "грандовете"и то със игра и 100% себераздаване и докато другият отбор стига до финал след победи над отбори от Б или В групите, ние постигнахме категорични победи над два отбора, които играеха със съдиите барабар! Да се чуди човек как така този гол не ни го отмениха поради засада?! Дори и съдията не очакваше тази летяща топка да се удари в гредата и после някой да я довкара, да покаже втори жълт на Даксон – ето това беше безсилието на съдията, но явно той си мисли, че с това ще ни докара до равен и евентуално продължения и дузпи, да свири някакъв фаул, за да може безсилните в този момент латекси да си вкарат "дежурния" гол. Да, ама НЕ! Лудите футболисти все измисляха нещо, което да спират всичко и всички! Локо е на финал! Летвата е вдигната доста високо и само машинации и други непристойни средства могат да ни спрат, но и срещу такива играхме и пак победихме!
Датата е ясна – 15 май шампиони на България (2004), 16 май – шампиони в турнира за Купата на България (2012).
П.П.
Как да спи и да чака човек цял месец и 4 дни…”

Месец и четири дни е времето оставащо до финала, ако някой не се сеща.

Ето ви за финал и още едно мнение на привърженик на Локомотив от Пловдив.

„От 2 часа гледам видеота и знам, че нямаше да си го простя, ако не бях там...
А бях там, защото ВЯРВАХ... ето тази вяра искам да усещам винаги... дали ще печелим или губим няма значение...
Ще се случва и едното, и другото... но тази ВЯРА е това, което ни прави различни, уникални, неподражаеми и велики...
Ние вярваме в доброто, вярваме в емблемата и играчите, носещи я и след мачове като снощния... ами можем да благодарим единствено за МАГИЯТА
да бъдем отново себе си.
Благодаря ви момчета, че повярвахте на НАС по трибуните и спечелихте тази битка. С нея винаги оставате в сърцата ни като част от това, което винаги ще обичаме - ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ.
БЛАГОДАРЯ ВИ от сърце.”

Ако съм успял да ви накарам да усетите какво е да си привърженик на Локомотив от Пловдив, то значи и аз все пак съм го разбрал… Значи всички ние сме разбрали, че има и неизлечима болест, от която не е чак толкова лошо да си болен .

П.П.

Всъщност припевът на песента „Болест е!” гласи следното:

„Всъщност трябва да призная,

тази болест аз желая!

Честно трябва да призная,

тази болест е до края!”