В края на ноември 1993 година бях на гости в Минск. Достатъчно далеч от България, още повече от град Чирпан. Така че пропуснах резила на ЦСКА. Някак си ми мина като далечно ехо. Пък и еуфорията от „Парк де Пренс” бе още жива и всичко друго бе на заден план. Няколко години по-късно, през 1998 година по причини, които вече не помня, не отидох за един мач от първенството в Ловеч. Останах дежурен в радиото. Изгледах по телевизията, как Литекс вкара цели осем парчета. Пак ЦСКА бе от срамната страна. Този четвъртък трябваше планирано да бъда в Симитли. По работа. Но лични причини ме задържаха в София. Пак не бях на мач на ЦСКА, който от раз влезе в топ 5 на най-срамните в цялата история на клуба. Гледах по телевизията и слушах по радиото как Септември Симитли твори история. ЦСКА също.

Не знам как все така се случи и дали имам малко повече нервни клетки поради факта, че съм пропуснал тези три футболни епоса. Но съм сигурен, че по пръстите ми ще има далеч повече белези от изядени кожички, отколкото по тези на футболистите в червено, по време на пътя им от Симитли до София. В часовете след мача не си сложих слушалки да слушам музика, не си писах тъпи смс-и, нямаше и как да гледам разсеяно от прозореца в движение. Седях пред компютъра и се чудех като как да го опиша видяното. Първо трябваше да го проумея, след това да го подредя в текст. Ако не го направя, ще кажат – ей го тоя, като има успехи е първа писта, сега се крие като мишок. Трябва да се пише. За червените герои на симитлийската епопея. Галчев каза: „Ние сме срам за футбола”! Ама така е много лесно. Играеш ужасно, падаш от втородивизионен тим и хоп, айде там едно изказване за чакащите лешояди и готово. Не, Боби прав си, ама този четвъртък, с екипа на ЦСКА вие бяхте футболни бандити. Защо ли? Защото от малки ни учат, че бандитите са лошите герои. Те правят пакости и нещо повече – правят такива работи, че добрите хора да страдат. Ето това направи ЦСКА в Симитли. Накара хиляди невинни хора да страдат. И това ако не е бандитска работа? Без да са виновни, хора станали тази сутрин, отишли на работа и успели някак си да скатаят за кратко или пък просто свършили бързо, бързо своята работа за да могат да гледат или да слушат по радиото мача на ЦСКА. И накрая бяха наказани. Ей това не мога да го разбера! Но ще знам защо още и още хиляди хора от тези, които днес бяха наказани, ще почнат в бъдеще и те да си намират някаква работа. Някакво оправдание, само и само да бъдат възможно най-далеч от мястото, където ЦСКА играе поредния си мач. И трибуните ще пустеят. Невинните няма да ги има на стадиона, ще останат само наследниците на лошите, на тези, които се записаха с едри букви в историята на ЦСКА!