Дали приказката в „жълто-черно” ще продължи или краят и ще е след седмица в Аспах, ще разберем идният четвъртък. Едно обаче вече е ясно – каквото и да се случи след седем дни в селцето близо до Щутгарт – финалът ще си струва. Снощи на „Лазур” в Бургас, отборът на Ботев Пловдив отново направи щастливи своите фенове. А те ще продължават да мечтаят. Мечти започнали в средата на юни и продължаващи вече близо месец и половина.

Нямам как да не използваме клишето „Равен с равен”. Ботев игра така с представителя на Бундеслигата Щутгарт. Най-силното клубно първенство в Европа. Надпреварата, излъчила първенеца и финалиста в шампионската лига през изминалия сезон. Всъщност определението „равен с равен” е неуместно! Ботев надигра Щутгарт. Колкото и силно да звучи това, фактите говорят – четири положения за „канарчетата” срещу само едно за „швабите”. Мачът на „Лазур” окончателно трябва да е убедил и малкото останали невярващи, че в Ботев се прави нещо хубаво за футбола. Добрата новина е, че това е само началото.

Ръководителите и треньорите на Ботев трябва да са доволни, че им се падна Щутгарт. Да, шанса да приключат евроавантюрата си е голям, защото немците на книга са по-силни, а резултата от снощи им дава предимство. Но този мач даде възможност на „канарчетата” да видят докъде са стигнали. И какво им трябва още. Това става в такива мачове, а не да се огледаш в кривото огледало на българската А група.

За по-малко от година в Ботев стигнаха по-далеч от предварително планираното. Като игра и израстване на отбора. Но със сигурност им трябва още. От началото на сезона, постоянството, което иска Станимир Стоилов от своя отбор, се забелязва. Сега трябва да се добави още малко класа. Но най-важното е да не се избързва. Да се оставят нещата да се случват постепенно, а не да се прескачат етапи в името на някой краткотраен успех. Тогава ще ни бъде представен Ботев Пловдив такъв, какъвто иска да го вижда Станимир Стоилов и разбира се, хората, гласували му доверие.

Нека все пак да се порадваме на хубавия мач, който „канарчетата” направиха срещу Щутгарт. От „синята” приказка в Европа досега аз лично не се досещам български тим да е стоял така на терена. И да е държал мача в ръцете си, ако изключим първите 20 минути на срещата. От началото на сезона е ясно, че играта на Ботев в защита засега е силата на тима – ще напомня още веднъж – гостите имаха само едно голово положение за цял мач. Това трябва да е достатъчен атестат за силата на „жълто-черните” в дефанзивен план. Резервите са в предни позиции и там ще трябва да се поработи повече. Феновете на „канарчетата” обаче могат да са спокойни – в един момент именно атаката може да се превърне в основното оръжие на пловдивчани. Ако към високолетящия Неделев, набиращия форма Ромарио и постоянния Огнянов прибавим Домовчийски (когато навлезе в оптимална форма), Иван Цветков и Вандер (като се възстановят от контузиите си), нещата ще си дойдат на мястото. Но за всичко това се изисква търпение. Такова към този момент към Стоилов и екипа му има и от страна на публиката, и от страна на ръководството.

Сигурно ще има хора, които ще погледнат с насмешка на всичко дотук. И ще излязат с аргументите, че това е първият официален мач на Щутгарт, че германците не са се напъвали много, че са си постигнали своето и са спрели и т.н., и т.н. Когато един отбор е съставен на 80 % от национални състезатели, играе срещите си в германската първа Бундеслига, има бюджет, колкото на цялата ни А група и само с един трансфер слага в джоба си сумарно всички такива на българските тимове, мисля че няма значение дали това е първият или последният им мач за сезона.

Стигаме и до публиката, която отново бе велика. Ето го елементът, около който няма повече какво да се надгражда. За трети път „бултрасите” оцветиха в „жълто-черно” Бургас и направиха „Лазур” втори роден дом за Ботев.

След по-малко от седмица е реваншът в Германия. Продължаване напред ще бъде невероятен удар за българския футбол. Но дори и това да не се случи, никой няма да се разсърди на „жълто-черните”. Основната част на приказката вече е написана, остава да разберем колко дълга ще е тя.