Лудогорец даде всичко от себе си, но остана далеч от Базел. Най-просто казано налична е разлика в класите. Тимът от Разград трябва да се надява на свръх чудо, за да стигне до групите на Шампионската лига. Съставът на Стойчо Стоев стана част от много приятен мач, но за съжаление с поддържащата роля в спектакъла.

Лудогорец изпълни своята задача и мачовете с Базел може да бъдат приети като десерт. Истината е, че Шампионската лига е твърде далеч от нашето ниво. Разликата доскоро изглеждаше още по-смущаваща. Неизбежни са паралелите с Левски на Станимир Стоилов и Наско Сираков, които преди години успя да пробие „желязната завеса“. Тогава случаят беше съвсем различен. Единствената прилика е стадион „Васил Левски“, който тогава беше просто малко по-млад, ако изобщо може да се изразим по този начин за съоръжението в центъра на София.

„Сините“ вече бяха направили шумен пробив в УЕФА и влизането в групите на Шампионската лига бе логичното продължение. Мъри имаше в ръцете си готов отбор, който притежаваше изключителен интелект и самочувствие. Подобно нещо се видя при първия гол на Лудогорец срещу Базел. Това беше отборно изпълнение. Хубава комбинация, която завърши с майсторски и хладнокръвен удар. За жалост от другата страна имаше отбор от различно котило. Не че швейцарците са извънземни, но са достатъчно по-силни, за да ни бият когато им се налага. Реваншът е добра възможност за Лудогорец, който може да натрупа още опит.