Да, това е Лудогорец! Шампионът на България имаше нужда от такъв мач. Българският футбол имаше нужда от такъв мач. Лудогорец е жив. Българският футбол е жив.

В последните години българските отбори се представяха нелепо на европейската сцена. Снощи най-после някой от нашите показа истинска класа. Това е! Така се отстранява отбор, който реално е от твоята черга. Лудогорец изигра най-силния мач на български тим на европейската сцена в последните няколко години. Не само би, а разби Слован. Само до преди седмица шампионът на България получи прозвището „новият евроидиот“. Някои дори определиха Лудогорец като „пълен ташак“. Да, ама не. Лудогорец показа, че е жив и може да бие. Да бие лошо. Словаците са опариха, но мечтите не спират до тук.

След такъв мач е много лесно да се сипят суперлативи. За футболистите и треньорите, за тези, които изковаха победата. Всеки има своята заслуга за този успех. Ръководството заради смелото решение за треньорска рокада в много специфичен момент. Георги Дерменджиев, който реално направи тактиката и нареди състава. Стойчо Стоев, който влезе в отбора в движение, но може би вдъхна нещо от себе си. Футболистите, които пребориха шока от стадион „Пасиенски“ и загубата в Любимец. Определена заслуга със сигурност има и Ивайло Петев.

Въпреки това българският шампион поема по нов път с нови цели и амбиции. Кирил и Георги Домусчиеви най-после видяха победа в Европа. Изживяха нещо ново, нещо, за което работиха през последните 3 години. Сега имат право да мечтаят и за повече.

В сряда вечер Лудогорец игра с желания, игра с хъс, с тактическа дисциплина. Имаше всичко. Имаше и скрито напрежение в последните минути. Тогава, когато на Слован трябваха два гола, а страхът от „дежа вю“ надвисна със страшна сила над „Лудогорец Арена“. „Орлите“ обаче се справиха и полетяха.

В Разград имат право да празнуват. Да изживеят радостта от успеха, но не трябва да се главозамайват. Сега идва трудното. Лудогорец трябва да покаже, че това не е само фоерверк и да превърна добрата игра в тенденция. Няма време за губене. Програмата е запълнена до края на август. А защо не и след това?

Всъщност след толкова много беди, които се струпаха на шампионите, те имаха нужда от нещо хубаво. Нещо, което да ги вдигне от летаргията. Ето го и него... място за отстъпление просто няма.