Българският фен най-после има повод за радост! След всички страдания, свързани с родния футбол, след всички евроидиотщини на грандовете ни и последователите им, най-после има повод за усмивка! Лудогорец е в групите на Шампионската лига и ще доведе в София някои от големите имена на европейския футбол. 

Сега обаче ще оставя настрана еМОЦИите от мача, всеки има правото лично сам за себе си да оцени този успех през собствената си призма. За едни ще е нещо голямо и велико, други ще намерят аргументи да го омаловажат, трети може и да го подминат. Всеки е в правото си. 

Но аз искам да обърна внимание на нещо друго. На една грозна кампания срещу българския футбол, която не спираше да тече в дните преди мача в София. Тя беше подета с огромна надменност, а може да се употребят и по-силни съществителни прилагателни, от медиите в Румъния. 

Същите тези средства за масова информация не спираха в навечерието на реванша между Лудогорец и Стяуа да си мерят стадионите с нас, коефициентите, чужденците и националите, ако щете дори и милионите. И изтъкваха някаква суха статистика и цифри като основание за едва ли не сигурното класиране в групите на Шампионската лига. 

Върхът на наглостта беше изказването на бившия шеф на Професионалната лига в страната Думитру Драгомир. Уж достолепен 68-годишен мъж, а излезе с изказването: "Как по дяволите, ще ни елиминира отбор от някакво българско село? Просто няма как да стане!". Ами стана, господин Драгомир, и още как стана!

Знаем, че на север от Дунав сте царе на провокациите в навечерието на такива мачове с българи. Лично аз още помня 2006 г., когато националният ни отбор играеше със северните си съседи в евроквалификация. Тогава местните журналисти не спираха да провокират в навечерието на мача Христо Стоичков. 

Явно го правеха с надеждата да го изкарат извън нервите и да си направят евтината сензация от това. Е, Камата в типичния си стил ги постави на мястото им с едно изречение - "Когато ние карахме Мерцедеси, вие още бяхте на колелетата". И провокациите изведнъж спряха. 

Най-хубавото от всичко е, че Лудогорец направи същото в ранните часове на днешния ден. Но не го направи с думи, а с дела на терена. От което отмъщението става още по-сладко!

Нека им е за урок! Да, наистина Стяуа е голям отбор, един от най-великите на Балканите. Все пак това е първият тим от нашите географски ширини, който е ставал европейски клубен шампион. Това никога няма да бъде отнето на букурещкия гранд. 

Точно това, а и редица други славни моменти дават основание на "стелистите" да имат огромно самочувствие. И в това няма нищо лошо. Феновете на този отбор са преживели толкова страхотни моменти с него, той е победил толкова велики европейски отбори, че високо вдигнатите глави са не просто нормални, ами дори задължителни. 

Но тук идва разликата от наистина големите. Имал съм удоволствието да бъда поне на четири или пет пресконференции на определяния за един от най-надменните мениджъри в днешния футбол - Жозе Моуриньо. Човек, постигнал абсолютно всичко на клубно ниво, даже по няколко пъти. 

Истински голям треньор, може би най-добрият в света в момента. И за толкова пъти не чух нито веднъж уж надменният Жозе да се изкаже с наглост за отбор, който е с по-скромни възможности или с по-бедна история от неговия клуб в момента. Точно това го прави голям, а не само да се уповава на историята и постиженията си. Отношението ти към по-малкия всъщност показва колко си голям.

Нещо, което не видяхме от гордите със Стяуа румънски медии и футболни деятели. Улисали се в меренето на това кой е по-по-най, те забравиха, че понякога не само цифрите, бюджетите, стадионите, историята от пожълтелите вече снимки играят на терена. 

Има и едни неща, наречени хъс, мъжество, преследване на победата до последната минута, които също играят огромна роля. И всички те бяха на страната на Лудогорец снощи. Прехваленият румънски първенец, който иначе има повече участия в Шампионската лига, колкото родните тимове вкупом едва ли ще съберат в следващите 20 години, не показа нищо от тях и затова е с наведена глава. 

Разградчани просто разбиха на пух и прах тази румънска надменност. И точно заради атаките по тях в последните дни бяха задължени да го направят. Нека прозвучи злорадо и дори злобно, но увисналите носове на убедените в успеха румънци, бяха безценна гледка. 

Знаем, че те сега е вероятно да донесат от десет кладенеца вода, за да омаловажат успеха на родния шампион. Няма да има нищо учудващо в това. Но нека поне признаят мъжеството и характера. Това ще е достатъчно.

Или поне да признаят, че понякога е възможно отбор от страна с разнебитени стадиони, служещи предимно за развъдници на бурени, с полумъртъв футбол, с все по-намаляващи фенове по трибуните, без никаква политика за спорта, ей така, на инат, да се изправи срещу по-уредения, богат на история и настояще европейски клубен шампион и да го елиминира. При това, с изцяло футболни доводи. Нищо повече не искам, само това ще е достатъчно.