30-годишното крило на Царско село - Ален Стеванович е футболният номад на efbet Лига. Играл е на 3 континента (Европа, Азия и Северна Америка), в 6 страни (Сърбия, Италия, Канада, Япония, Полша и България) и в 10 отбора (Интер, Торино, Палермо, Торонто, Бари, Специя, Партизан, Шонан Белмаре, Висла Плоцк и Царско село). А феновете на Левски сигурно си спомнят, че през 2017 г. сърбинът се беше договорил с клуба, но медицинските прегледи провалиха трансфера. Днес настоящият му отбор Царско село излиза срещу Левски в мач от 17-ия кръг и пред Gong.bg Стеванович сподели очакванията си за двубоя, за работата си с Любо Пенев, както и най-интересните моменти от пъстрата си кариера.
 
- Ален, има ли сили Царско село да изненада Левски?
- Има качество в нашия отбор, но най-важното е да го покажем на терена. Изпитваме крещяща нужда от точки и ако играем на максималните си възможности, ще постигнем добър резултат.
 
- Ще окаже ли влияние фактът, че двубоят отново ще се играе пред празни трибуни?
- Лично аз вече свикнах да играя без фенове. Съжалявам обаче, че е така, защото преди пандемията винаги съм бил в отбори и първенства, където трибуните са били пълни. Не можем да направим нищо, трябва да се примирим. 
 
- Има ли съжаление у теб, че не премина в Левски преди време и не те ли потърсиха отново от "Герена"?
- Не, така е трябвало да стане. Предлагаха ми договор за две години, но тогава имах проблеми с глезена след операция и ми трябваше още малко време да възстановя. Усещах, че още не съм готов и се върнах в Белград. Имах договор с Партизан за още 1 г., но шест месеца по-късно подписах договор с японския Шонан Белмаре. 
 
- Защо си тръгна от Япония?
- Шонане Белмаре е в японския елит, но ситуацията беше много странна. Имаше 40 футболисти, които се  въртяха постоянно. Играя един мач, вкарвам гол, но след това пет срещи гледам отстрани. Затова пожелах да си тръгна, жена ми беше бременна и това също повлия. Иначе всичко ми харесваше - организация, дисциплина, култура.
- Почти година си в Царско село, но така и не стана ясно как се озова в този отбор?
- Бандаловски е причината. Имах труден период след престоя ми в Полша, 8 месеца не бях играл футбол. Дори си мислех, че кариерата ми е приключила. В един момент Бандаловски, с когото бяхме заедно в Партизан, ми предложи да дойда в Царско село, където той вече играеше. Нави ме и може да се каже, че той ме върна във футбола. С Бандаловски и Божинов имахме много хубав период в Партизан. Те са много добри момчета и се радвам, че футболът ни събра. Бяхме заедно 1,5 г. и изживяхме страхотни моменти. Един от тях беше спечелването на Купата на Сърбия през 2016 г. Аз си оставам фен на Партизан, независимо къде играя и не го крия. 
 
- Мислиш ли за трансфер или Царско село ще е последния ти клуб?
- Чувствам се добре в София, семейството ми е с мен, а и децата ходят на училище тук. Освен това Сърбия е много близо, така че засега мисля само за Царско село и как да помогна на отбора.
 
- А оптимист ли си за оставането на Царско село в елита?
- Убеден съм, че ще запазим мястото си. Тренираме добре, но трябва да се раздаваме повече на терена и  да си помагаме. Ще се справим с тази трудна ситуация, ще се измъкнем от последното място. Оптимист съм и заради нашия треньор - Любо Пенев е голямо име, беше велик футболист. Щастлив съм, че работя с него, аз и моите съотборници имаме страхотен шанс да се учим от него всеки ден.
 
- Да те върна и в началото на кариерата ти - как на 18 години се озова в Интер, явно си бил много голям талант? 
- Случайно (смее се). Понякога и късметът е достатъчен. Като дете тренирах в Раднички Белград - от 7 до 15-годишен. След това спрях с футбола за  2,5 г., но пък изненадващо ми предложиха да замина на проби в Интер. Отидох и се получи. Играх за младежкия отбор на клуба, но записах и един мач в Серия А. После преминах в Торино, а след това бях под наем в Палермо, Бари, Специя, а един полусезон изкарах и в канадския Торонто. През лятото на 2015-а подписах за три години с Партизан.
 
- Наскоро Сърбия се класира за финалите на Мондиал 2022, а България не е била на световни финали от 1998 г. В какво според теб нашата страна отстъпва на западните си съседи във футболно отношение?
- Тук съм вече от година и виждам, че в България има много таланти. Разликата е в начина на работа с децата, който трябва тотално да се промени. Не е нормално да си имал такива велики футболисти като Стоичков, Пенев и Балъков и повече от 20 години да няма никакви резултати.  Може би изключението са Бербатов и Стилиян Петров, но две лястовички пролет не правят. Отдавна няма нито един български футболист в топ клуб от Европа, докато ние имаме една дузина играчи в най-силните първенства в Европа - Англия, Испания, Италия, Германия. Добавям отличната работа на Пикси Стойкович, който обедини футболистите и ги накара да се раздават за отбора във всеки мач. Така се стигна до това класиране, а мисля, че и на световните финали ще се представим добре.