Преди да се захване с проекта РБ Лайпциг Ред Бул опитваше четири години да купи и да спаси от финансови неизгоди различни германски клубове с установени традиции. Всеки опит се проваляше по един и същи сценарий - тълпи от протестиращи фенове се бореха да запазят имената на отборите си неопетнени от спонсорско влияние.
Накрая Ред Бул осъзнаха, че да се занимаваш с футболни клубове с традиции в Европа е проблемно и избраха по-дългия път като започнаха от нулата с отборче без фенска маса. И до ден днешен основната политика на Ред Бул във футбола е да избегне радикализация на привържениците на всяка цена. РБ Лайпциг вече играе в Шампионската лига, а феновете на отказалите пари отбори гледат отстрани, успокоявайки се, че не са се продали.
Корпоративният модел на управление на футбола изисква контрол над всички аспекти на един проект, а организираните групи на феновете на старите грандове не искат да се откажат от влиянието си над играта без бой.
Политиката на УЕФА спрямо ултрасите е политика на непримирение, а не на умиротворяване. Пример за това са наказанията и глобите, които отнесе Ювентус за раздаване на безплатни билети срещу добро поведение на ултрасите на стадиона.
Русия, която се готви за световното догодина, вдигна накзанията за хулиганщина и расизъм и подготви стадионите и градовете-домакини с видео-покритие. Солени глоби и обществено-полезен труд очакват нарушителите.
Инвеститорите искат да поръчват сами музиката, за която плащат. Колкото по-известно е името на клуба, толкова по-скъпо излиза да се занимаваш с него и традиционните агитки все повече нямат думата. Запалянковците на Реал Мадрид трябваше да преглътнат обиди като премахването на християнския кръст от испанската корона в емблемата им от рекламите в арабския свят. След като си взел милиярдите петро-долари за теб не oстава нищо свято - само печалби.
Феновете в Мадрид са последна грижа на инвеститорите, които продават марката на милиони привърженици в цял свят. Ако някой е обиден - друг ще седне на мястото му на трибуните.
Това не значи, че инвеститорите не се грижат феновете да са щастливи. Клиентът трябва да е доволен, за да върви бизнесът. Но решенията за управлението на големия футбол са все по-рядко в ръцете на феновете.
Хората в Лондон установиха с ужас, че новите стадиони идват с нови правила за поведение на запалянковците. Някои привърженици на Уест Хем опитаха да бойкотират след като охраната на новия им дом им забрани да стоят прави по време на мач. Клубът не поддаде и върна парите за абонаментни карти на всички, които не спазват правилата (за щастие на навалицата от списъка с чакащите да седнат и да мируват на освободените места).
На Острова се борят с футболната хулиганщина от десетилетия. Новите технологии помагат на клубовете да идентифицират нежеланите елементи сред публиката и да ги изгонят от стадионите. В България на хулиганщината казваме “хореография”.
У нас се притесняваме, че глобите на БФС за нецензурни скандирания по стадионите щели да изгонят и малкото останала публика. На това западно-европейците биха казали - именно, трябва да бъдат изгонени. Ако на един стадион е пълен само секторът на ултрасите, то този стадион е сто процента празен в очите на един инвеститор.
Ръководствата на старите грандове в България ходят на пръсти по терлици да не обидят крехките души на хора наричащи себе си “животни”.
Въпросните създания имат наглостта да пишат декларации след като от години тероризират клубовете с постоянни заплахи за саморазправа и нанасяне на щети, ако нещо не им отърва.
Наистина ли ултрасите са незаменими? В София с 2 милиона население Левски и ЦСКА треперят от страх да не остане празен сектора с агитките. Ако отделят същото време, което мениджмънта прекарва в преговори с ултрасите, в занимания за напълване на останалите 20 хиляди седалки, то може да дойде денят, в който стадиона да е пълен, независимо дали ултрасите бойкотират или не.
Пълните стадиони са най-голямата заплаха за организираните фенски структури, защото лидерите им си мислят, че ще загубят влияние, ако техните хора не са единствените хора на стадиона. Истината е, че този вид организации рано или късно ще изчезнат от картата, защото бизнес-моделът на футбола по света се променя. Въпросът е дали старите грандове ще изчезнат заедно с ултрасите си или двете страни са способни на компромиси.
Накрая напомням, че ако не ви се четат коментарите ми, можете да ме спрете като помогнете на официалните страници Левски и ЦСКА във Фейсбук да съберат повече последователи от тази на Лудогорец.
4Коментара