Стойко Сакалиев винаги е бил интересен събеседник. Специално за читателите на Gong.bg той разказа какво го е накарало да се завърне на терена, защо иска да гради треньорска кариера и качествата на кои негови съотборници трябва да притежава перфектният футболист.
- Стойко, как оцелява под карантина енергичен човек като теб?
- Не е трудно. Винаги има начин, стига да има желание. Аз не съм спирал да тренирам. Всеки ден с колелото изминавам по 100-115 км. И не се шегувам. Изборът на маршрут е изключително важен. Карам само по шосе и то по селските пътища, където няма почти никакво движение.
- С такава подготовка сигурно си в по-добра кондиция от много професионални спортисти, които поддържат форма с коремни преси и лицеви опори у дома?
- Много е вероятно, но аз също трябва да съм във форма, тъй като смятам още да поиграя. В Рилец Говедарци, където вуйчо ми Георги Кацарски е треньор. Искаха отборът да влезе в трета лига и затова през есента реших да им помогна. Не знам какво ще реши БФС, но бяхме първи в класирането преди прекъсването на сезона. Може да се изкачим директно, а може и да играем бараж. И затова трябва да съм във форма, момчетата разчитат много на мен. Имам намерение и следващата година да поиграя. Освен това твърдо съм решил да се посветя на треньорската професия.
източник: Личен архив
- Късно узря за това решение, някои от твоето поколение вече се утвърдиха в треньорството.
- Не е късно. Хващам влака и потеглям по пътя, който е доста дълъг, но не се плаша. Вярно е, че много от моите връстници се наложиха в професията. Георги Чиликов се вписа отлично в екипа на Херо, доста е понаучил от него. Сигурен съм, че след години Чиликов ще е старши треньор и не е изключено да работим заедно. Христо Янев също вече е име сред треньорите, има и други. Идва ерата на моето поколение, дано и аз оставя следа.
- Кога започваш да учиш?
- Подготвям документите и през септември започвам да уча за лиценз "С", който ще ми даде право да бъда треньор на деца и в аматьорския футбол. Плановете ми са в следващите 4-5 години да трупам практика и опит, да изкарам лиценз "А" и да се впусна в дълбокото.
- Какво те накара да се върнеш във футбола?
- Бяхме се разделили с футбола, но се преоткрихме. Когато сложих край на кариерата си, нямах никакво желание да се занимавам с футбол, не гледах дори мачове. Имах нужда да си почина, да се отдалеча от футбола, да се отърся от лагери и пътувания. Пред последните шест години правих много различни неща, но по никакъв начин те не ми доставиха удоволствието, което ми носеше футболът. Мислех, че ще мога да продължа без него, но явно не е така. Освен това аз съм убеден, че мога да дам още много на футбола. Дълбоко в себе си усещам, че трябва да продължа по този път.
- Като какъв треньор се виждаш?
- Нестандартен, какъвто винаги съм бил. Може би ще бъда по-импулсивен, отколкото бях на терена. Ще мотивирам играчите, което е много важно според мен. Искам да бъда сериозен и отговорен, за да заслужа респекта и уважението на хората.
- В последните седмици наблюдаваме масово бягство на чужденци от българското първенство. Как ще се отрази това на футбола ни?
- Футболът ни няма да си върне нивото още дълго време. И не само заради напускането на много от чужденците. С тези самостоятелни тренировки близо два месеца, ще бъде трудно играчите да влязат във форма. Вече няма да се дават същите пари в нашия футбол, може би още дълго време. Но според мен ни очакват повече позитиви, защото налагането на млади и талантливи български момчета ще доведе до по-голям избор за националния отбор. И съм сигурен, че той ще бъде по-силен.
- Игра рамо до рамо с много добри футболисти. Можеш ли да посочиш качествата на кои от тях трябва да притежава перфектният играч?
- Без да се замислям. Десният крак на Христо Янев, левият крак на Митко Трендафилов, главата и периферното зрение на Стойко Сакалиев, бързината на Велизар Димитров, техниката и лидерските качества на Емил Гъргоров, интелектът на Методи Деянов, издръжливостта на Валентин Илиев и хъсът на Златко Янков и Радостин Кишишев.
- Обичаш да подкрепяш благотворителни инициативи, вероятно и сега в тези трудни времена не оставаш безучастен.
- Така е, но не е хубаво да се парадира с това. Винаги съм насреща, когато мога да зарадвам някого.
- Беше голям фен на електронните игри, които в месеците на самоизолация са хит.
- Бях направо вманиачен, но успях да се измъкна. Може би колелото ми помогна, а може би и любимият човек до мен.
- Да не би да си преоткрил и любовта?
- Определено, но не искам да влизам в подробности. Ще кажа само, че живеем заедно, разбираме се отлично и много се обичаме. Всичко е перфектно - аз съм болен оптимист и за мен животът винаги е красив.
Коментирай