Димитър Пенев се отдаде на множество спомени по време на отбелязването на 62-годишнина от създаването на ЦСКА. Легендарният треньор бе развълнуван като сподели пред журналистите подробности от първите си стъпки във футбола, първо като състезател, а след това и като наставник.

Пенев разкри, че има намерение до края на тази година или през другата да издаде книжки с малко известни факти и спомени от кариерата си.

Той сподели, че „червените” трябва да вземат оставащите два мача от първенството, за да завършат сезона подобаващо.

Ето какво сподели Димитър Пенев:

В първите ми стъпки във футбола треньор ми е бил, заради него преминах от Локомотив в ЦСКА – бат’ Симо и заради Божков и Иван Колев. Тогава бях на 16-17 години. Сега бях малко развълнуван, когато ги видях. Вече колкото години съм в ЦСКА, когато имаме успех, всеки ден да имаме успех, всеки ден празнуваме празници.

Много са ми най-хубавите спомени от ЦСКА. Първият мач, вече в ЦСКА – друг клуб, много купи капитанска лента. Футболист на годината два пъти. При най-трудните етапи на националния отбор винаги след световното първенство един защитник да бъде номер 1 на България, все пак от моя страна съм се държал и съм се раздавал много сериозно.

Има много мачове, когато съм бил треньор, които винаги ще помня. Любо Пенев, Бербатов, Стоичков, Лъчо Танев. Когато 2:1 финалът за Купата на 1-ви май, 1985 година, аз бях на работа в Кувейт, същия ден един ден преди това пристигнаха в София и бяха на мача, когато този мач завърши. На другия ден бяха прекръстени на Средец и Витоша, на третия ден ме викнаха за помощник на бат’ Серги. Имаше и проверки, както сега премиерът и министърът на вътрешните работи сега прави из цяла България, също се направиха проверки и някои от треньорите напуснаха тази професия, тъй като имаха грешки. Аз останах, продължих още една година договора в Кувейт и останах в Средец. Тогава годините бяха много трудни, независимо, че пак бяхме към армията. С много от хората, които ръководеха спорта и футбола се разминавахме по войнишката и офицерската, тъй като кой го знаеше Средец тогава, имаше само една фабрика за цигари такава. След месец пък самочувствието ни нарасна, защото започнахме да казваме, че сме представители на фабриката Средец. По повод този случай направихме с ОФК Белград две срещи – сряда гостуване първия мач и след това в София. Бяхме уговорили размяна на подаръци – те ни подариха различни сувенири, ние им бяхме обещали цигари, но ние не познавахме никой от фабриката и не се реванширахме. Но след една година спечелихме всички купи и купата супер. Тогава започнахме да контактуваме със Звезда, с Партизан.

Смятам, че има много спомени. Може би догодина или до края на тази година – ще издам някои мои спомени във вид на брошурки и по-малки книжки, за да споделя от моята кариера – от детството до ден днешен. Пената къде е минал, какво е направил, някои неща, които са по-малко известни. Ще бъде интересно.

Загубите един голям спортист и футболист трябва 24 по-късно да ги забрави. Да гледа напред. По това се различава българския профисионализъм от този в Европа и света – че тук първата загуба се коментира и след три мача. И не се работи, за да се забравят тези грешки, а само с работа и дисциплина това е възможно.

Нашите фенове винаги съм бил с тях приятел. И във лошите моменти. Дори и като състезател са ме овиквали, по-малко от другите ми колеги. Много състезатели, които са минали през моята треньорска дейност, и заради тях са ми викали, но вътрешно съм убеден, че те разбират нещата, и винаги са ми прощавали, както и наскоро ми простиха.

На футболистите искам да им кажа, че трябва добре да завърши това първенство. Остават два мача. Защото те играят първо за себе си и за организацията. Първото за себе си – те подобряват своите качества и своята цена. Така и ръководството няма да мисли дали да бъде продаден даден играч, това е много важно всеки един футболист да го знае. Това важи с особена сила за играчите на ЦСКА, Литекс и Левски.

През 1971 година, Кройф пушеше по три кутии цигари, но неговият треньор казваше, че той няма да играе 15 години, а ще играе 8-9. Трябва да ги откаже. И както критикуваме много пъти нашите футболисти публично, стига да се държат прилично, ако не се държат прилично, тогава по-голям шум да вдигаме. Това влиза в живота. Треньорът и ръководството преценяват може ли такива футболисти да има и ги оставя или ги маха.