Със съжаление трябва да констатираме факта, че българските футболни съдии са неспасяеми. Който и да им бъде шеф, те винаги ще имат едно наум, когато ръководят срещите на силните на деня. Защото знаят, че именно те могат да им резнат главите, а не клубовете с по-малки позиции. Затова и се навеждат в необходимата посока. Но идват дербитата и кръстосаното навеждане води до гръм и мълнии.

И при Атанас Узунов, и при Боре Александров, и при Димо Момиров, бе все едно и също. Отборите плачат, съдиите горят, а най-накрая изритват шефовете им. Да се готви следващият.

Докато не бъде намален човешкият фактор, все ще бъде така. Ще има непредизвикани грешки, ще има и предизвикани грешки. Няма какво да се заблуждаваме.

„Весели празници! И добре, че мачовете свършиха.” Цитатът е от Боби Михайлов. Но ще минат тези два месеца пауза за футболните ни началници и всичко ще започне отново със страшна сила.

Да, футболните ни съдии са неспасяеми. Би могло да бъде по-спокойно само при промяна на футболните правила и въвеждането на видеодоказателства по време на мач. Но това не зависи от нас, а от световните футболни босове. А те се опъват като магарета на мост и не желаят да поставят техниката в услуга на реферите.

Така че не очаквайте промяна и при новия съдийски шеф. А като гледам преплетените интереси в българския футбол, през пролетта сигурно ще стане още по-взривоопасно. Чуждите съдии могат леко да отнемат от напрежението. Но и това е временна мярка. Защото тогава мнителността става още по-голяма и клубовете май ще трябва да наемат детективи, за да следят кой с кого контактува преди мач.

Скандалите тепърва предстоят. Дупе да ни е яко напролет!