Последните няколко дни могат да бъдат описани само с една единствена дума – контраст. Вчера на места плюс 20 градуса, днес – минус 2. 

До сряда пусни улици в Париж, вчера 1 200 000 излязоха под лозунга „Je suis charlie”, че и държавният елит се събра на поход на солидарността.

И в спорта е контрастно. Клубове хем нямат пари, хем взимат чужденци. Лео Меси се разкъсва между цупене и несърдене, между ще ходи, ама няма да ходи в Англия. 

Цвети Пиронкова пак почна сезона със загуба, но пък в Сидни мачка. Тренто с Матей Казийски и Радо Стойчев спази традицията да е на финал, но ето че го загуби и не вдигна Купата на Италия. И за да подсили контраста Красен Кралев отиде на волейболен мач и то на юноши младша възраст. Ето, че министрите можели да гледат и подрастващите. А както е казал народът къде го чукаш, то къде се пука. 

На фона на спортната българска апатия, едно момче направи прецедент в белите спортове. Краси Анев стана 4-ти в масовия старт в Оберхоф,  записвайки най-големия успех в историята на българския мъжки биатлон. 

Можело и не било невъзможно и ние да сме най-отпред въпреки нищетата. Браво, Краси, браво, Анев!

А за финал един световен контраст. Ако не сте разбрали в Северна Корея имали ден на спорта, шествия и физзарядки на хиляди по анцузи из цял Пхенян! И то не веднъж годишно, а всяка втора неделя на месеца. Контрасти във всичко последните дни. 

Контрасти, които само ме навяват на мисълта, че в такива времена има надежда, като се водим от свободата на мисълта и мечтите!