Спартак загуби от Любимец с 0:1, в мач от 12 кръг на първенството в „Б” група  и вече определено може да се твърди, че тимът изпадна в игрова криза. След силния старт, рекорд от 10 часа игрово време без допуснат гол и логично първо място във временното класиране, лека полека „соколите” се сринаха до 8-ата позиция. Причините за това не са една, или две. Повече са:

1. Няма публика. 100-150 души на мач е изключително несериозно за професионален клуб , подвизаващ се в близо 350 хиляден град. „Баш” агитката на Спартак остана вярна на себе си и не отстъпи и на милиметър. Не посещава мачовете на отбора и не иска да дари с подкрепата си тима при това ръководство. А публиката е и ще си остане винаги 13-ият играч на всеки един отбор. Тя може да се окаже и най-силният играч на тима, защото може да влее достатъчно адреналин и да ти спечели мач.При една сериозна публика неписано правило е, че и съдията има респект при тънки и спорни ситуации. И когато говорим за публика, не става въпрос за просто присъствие на стадиона, а за скандиране, за песни, за хореография, за мощна подкрепа, която да подкоси краката на съперника и да влее повече сили в любимия отбор...,така както са го правили през годините феновете на Спартак. С други думи истината е една: Без публика не става и не става!

2. Нарушената подготовка на Спартак през лятото сега вече започна да дава отражение върху играта. Пропадна първоначално планувания лагер, в играчите започна де се чете несигурност. Да, изиграха се доста контроли, но имаше и период, в който тренировките бяха само по веднъж на ден, за което явно също си е имало основания те вероятно се крият в 3-ата причина...

3. Нарочно темата с финансите я оставям на последно място, защото на никого не му е лесно да отделя средства в условията на кризата, в която се намираме. За сравнение дори от Интер обявиха, че са в икономическа криза. От тази гледна точка в днешно време е нормално да има забавяне на заплати. Няма начин обаче и това да не рефлектира върху представянето на футболистите в един определен момент, независимо, че са професионалисти. Несериозно обаче звучи фактът професионален футболист да облепя обувките си с лейкопласт, защото са му скъсани, или пък да има дефицит на футболни топки. Малко или много това бие и по самочувствието на футболистите, а и пречи на пълноценната тренировка.

Сигурно има още причини за слабото представяне на Спартак в последно време, но те ще са производни на гореизложените. Истината за всеки един клуб искащ да върви нагоре е една: Без публика, стройна организация и финансова стабилност нещата няма как да се получат. Ако само един от тези фактори липсва поставените цели рано или късно са обречени на провал. Друг е въпросът, дали са поставени конкретни цели пред отбора или се играе мач за мач.