„Чувствам се нормално, имам сили, което е най-важното за един спортист, и да няма контузии. Останалото е Божа работа”, това заяви за Гонг навръх 35-ия си рожден ден завърналият се в Левски Александър Александров.
Кривия сподели, че не би се сърдил, ако седи на пейката. Той добави, че конкуренцията единствено вдига нивото на отбора и само треньорът Георги Иванов ще прецени кой ще играе. Халфът призна, че се чувства на мястото си след завръщането си в Левски, като се изказа и доста ласкаво за съотборника си Георги Христов.
Александров изрази разочарованието си от негативизма, който е обхванал както българския футбол, така и цялата страна. Той допълни, че хората трябва да намалят критиката, да обърнат внимание на по-позитивните неща и да започнат да си помагат, вместо да си пречат.
Ето какво сподели пред Гонг Кривия:
През времето, в което не играех, след като напуснах Черно море, не съм спирал да тренирам. Не ми се отрази тази пауза. Подготовките са винаги тежки, но не може без това.
Нещата се променят. Нормално. Георги Иванов в момента е наставник. Изпълняваме това, което ни каже. Приятелството ни е приятелство. Но задължението ми като футболист на Левски е да изпълня това, което иска треньорът от мен.
Разбира се, че заради времето ще има отклоняване от тренировъчния процес. Но с времето никой не може да се бори. Хубавото е, че има още доста време до първия мач. Не смятам, че днес тренировката беше лека в залата. Ще изчакаме времето да бъде по-благосклонно към нас.
Смятам, че се чувствам добре там, където ми е мястото. Играл съм в Левски преди години. С четири-пет момчета съм играл. Другите ги познавам. Георги Христов е юноша на Марица Пловдив. При треньора, при който аз съм започнал, при който Христо Стоичков е започнал. От школата на Марица, в детските години ми е бил комшия. Познавам го от доста време. Пожелавам си на мен, на моите приятели, дори и на моите врагове – най-вече здраве. Не мога да бъда обичан от всеки, но пожелавам на всички здраве.
Хубаво е да има конкуренция. Така се вдига нивото на отбора. Треньорът решава кой ще играе – този, който показва най-добра форма. Останалите няма какво да се сърдят. Аз също съм дошъл в Левски, за да помогна и нямам право да се сърдя, ако не играя.
И футболът се промени доста в последните 10 години. Не трябва да се прави сравнение с отбора, в който играх преди толкова много време. Тогава се играеше може би по-техничен футбол. Сега се залага повече на силата.
В България почти всеки разбира от футбол и политика. Тук винаги се критикува и по-малко се гледа позитивното. Повече негативното. Знаех, че ще има много критици, заради годините, на които идвам в Левски. Но аз нямам какво да доказвам на никой. Единствено Георги Иванов не трябва да злепоставя, след като той ме взе в Левски. Искам Левски да върви нагоре. Мисля, че има с какво да помогна. А критика винаги ще има, който и да бъде взет или продаден, винаги ще се критикува.
Откакто се върнах в България, преди 3 години, ми прави впечатление, че негативното както към спорта като цяло, така и към футбола е в повече. Мисля, че трябва вече да престанем с това. Защото се вижда и държавата на какъв хал е. Ето последния пример в политиката – станахме за резил в Брюксел. Както е в политиката, така е и в спорта. Гледаме да си направим повече мърсотия, вместо да си помогнем да вървим напред. Лично мое мнение е, че ако не можеш да помогнеш, недей да пречиш.
Коментирай