Месеци наред Левски търси крило, което по думите на спортното ръководство е и „външен човек“. Един отказва, друг не става, за трети няма пари, а четвърти въобще не иска и да чуе за оферта от България, пети пък не може да си оправи отношенията с даден отбор. Стойчо Стоев чака, а сезонът вече е в разгара си. Набелязаните играчи са свободни агенти, но на пазара вече останаха само най-свободните агенти. Тези, които не са си намерили нищо и вероятно от месеци са тренирали самостоятелно, което не е особено приемливо за отбор в състезателен ритъм. Примерът с Махмудов показва, че има футболисти, които когато си почиват гледат да не се „мръднат“.
От години Левски играе основно със системата 4-2-3-1, която в офанзивен план и при добро желание може да бъде трансформирана на 4-3-3. Това са подробности, а основното е, че „сините“ винаги имат две крила. Месеци наред Левски праща на крилата играчи от други позиции. Роман Прохазка от халф стана крило, а после се превърна в бек. Словакът го чака нова промяна. Божидар Краев е лансиран на фланга, но всички знаят, че няма необходимата бързина и центриране. Неговата сила е зад нападателя, а защо не и в атака, но при друга система. Мики Орачев влезе в първия отбор като бек, но в последно време го пускат в предни позиции, а после му търсят кусурите. Данни за типично крило има Мисяк, но той не получава никакви шансове за изява.
Мнозина са се правили на крила, но никой не може да достигне необходимото ниво. Ако вдигнем летвата на високо трябва да търсим нещо от сорта на Жоаозиньо или Гари Родригес. Назад в класацията са играчи от калибъра на Зе Соарес, Либан Абди или евтиният вариант – Симеон Райков. На тази позиция скоростта е задължителна, а наличните футболисти в Левски просто не я притежават.
На „Герена“ си зачервиха очите от гледане на тъмнокожи перли, но селекционните процеси докараха на Стойчо Стоев десен бек /Живко Миланов/ и вътрешен халф /Владимир Гаджев/. В тази ситуация треньорът спокойно може да потърси промяна на игровата система.
От години в Левски не е имало такова изобилие от полузащитници. На линия са Де Ноойер, Костадинов, Гаджев, Роман Прохазка, Радослав Цонев, Борислав Цонев /ако травмата му не е тежка/, Мигел Бедоя и юношата Георги Янев. В крайна сметка „сините“ не бива да робуват на системата, а да извличат максимума от наличния потенциал, който не е лош.
На „Герена“ могат да огледат и положението в атака. В клуба сякаш има закон да се играе само с един нападател без значение от съперника и мястото на провеждане на срещата. Срещу силни, срещу слаби, вкъщи или навън Левски никога не играе с повече от един централен нападател. Добри или лоши на „Герена“ има петима, които могат да играят в атака! Наско Курдов и Диаби се водят типични „деветки“, но в по-раздвижена схема в предни позиции спокойно могат да попаднат Божидар Краев и Денис Махмудов, който не успява да се впише в актуалната матрица. „Сините“ си имат и младия Илия Димитров, който повишава още повече бройката на чисто офанзивните футболисти. Особено Краев показа, че може да е много опасен пред вратата, а на фланга тя му остава далече. Парадоксално е, но на юношата му е по-лесно да вкара гол, отколкото да направи добро центриране.
На „Герена“ спокойно могат да потърсят промяна, за да излязат от ситуацията. Левски може да играе и по друг начин, поради простата причина, че няма класически крила. Стоев би могъл да опита с четирима полузащитници и двама нападатели. Този процес няма да е лек, защото изисква време, но в началото на лятната подготовка Георги Иванов каза, че Стойчо Стоев има цялото време на света...
14Коментара