Ако през единствения почивен ден за изминалата седмица – неделя, сте отделили време да се насладите на пролетното време, добре сте направили и сте щастливци. Ако обаче сте останали вкъщи пред телевизора – грешка. Чутото и видяното само може да ви е подействало негативно, обезкуражаващо, потискащо. Взривове, изхвърлено дете в куфар, намеци за пробиви в съблекалнята, футболно безсилие, допинг, кал. 

Просто у нас кални, а не тревни са терените на стадионите. Ако се нагърбим с трудната задача да открием едва 3 прилики между съоръженията, на които се играха мачове от 23-кръг на А група и този, който прие „Ел класико” снощи, ще можем само да кажем „Приликата е само една – стадион е”, но и това е под съмнение. Можем да помолим държавата просто да избере – да ни показват по телевизията или само мачове от България, или само от чужбина. Така ще ни е по-лесно да живеем. Или ще си се взираме в калната родна картинка и ще казваме с въздишка „Еми това сме ние”, или ще ни е по-хубаво като се тупаме в гърдите, че и ние сме част от Европата. 

А макар още да няма телевизори, които освен картина да предоставят и аромат на зрителя, то в България тази екстра е факт и трябва да си я патентоваме пред света. Защото просто смърди. Смрад се разнася отвсякъде! И ако се позастоиш пред приемника може да се задушиш. И как да е иначе, когато родните щанги пак се осраха без извинение. Има грешка, има и прошка, че и поправка. Не, това не важи да тежкоатлетите ни. Хванаха ни в Сеул`1988 и Сидни`2000, преди Пекин изгърмяха 11 положителни проби, а през март 2015-та нови 11 допингирани щанстисти.

Допинг тест

източник: Gulliver/Getty Images

Допинг, допинг, допинг,  и така безброй пъти . Да гълташ без да мислиш, провериш, анализираш, а ей така за спорта. Гълтането трябва да се приеме за отделна дисциплина в щангите ни, като трето основно движение след изхвръляне и изтласкване. И тази сутрин бившият бос на родното вдигане на тежести Антон Коджабашев се прави, че е открил топлата вода със извода: „Във федерацията смърди и има неграмотни хора”. Както би казал шопът : „Е па я тва си го знам, бре!”. Просто не добавките на щангистите са замърсени, главите ви са омърсени. И за това в Дарик и Гонг последните години спортът вдигане на тежести бе игнориран! 

Ние сме една кална държава! България е точно като пътя в онова село Медени поляни до Сърница, където имаше избори. Там асфалт никога не е попадал и грам, всеки джапа и се каля до колене, боклукът не е извозван от месеци, а линейка не идва.  Въобще оправия няма. Колкото и да си оптимист, държавата прави така, че да те претопи и да станеш част от калния негативитет наречен родина. А уж пролет пукна!