Вчера ги мразиш, а днес си на касата, за да си купиш билет. Футболът определено отдавна е надминал размерите на обикновена спортна игра. Така е дори в България, където мащабите не са особено големи. Утре Левски отново ще стъпи на терена, ще го направи за първи път след кошмарното изгубената титла срещу Славия.

Все още „мустакът“ на Георги Петков се вее пред трибуните и ето, че се задава мач, при това двубой от Европа. Между другото вратарят на „белите“ обичаше европейската сцена. Също така, между редовете, няма вероятност да излезе на нея. Левски продължава дългогодишната традиция да участва в турнирите на УЕФА. Понякога се проваля гръмко, а друг път оставя ярка диря. Добри или лоши, „сините“ винаги стигат до акредитация за Европа.

Феновете на Левски вероятно все още теглят поне по една дълга на футболистите, когато се сетят за последния мач на „Герена“. Много от тях обаче нямат избор, отново сърцето ги тегли, да бъдат на стадиона, за да гледат Левски. Те самите го определят като „начин на живот“.

В последните месеци публиката на „сините“ се превърна в безспорната звезда на отбора. Ако Гари Родригес не правеше нещо запомнящо се на терена, то по трибуните обикновено имаше впечатляваща атмосфера /за родните стандарти/. „Сините шалчета“ бяха изключително изобретателни в опита си да вдигнат един „заспал отбор“. В голяма степен успяха, едно полувреме не стигна, както и необходимата класа на изпълнителите.

Сега Левски изглежда по-уверен. Дали е по-добър ще научим по време на предстоящите мачове. Те ще ни демонстрират нивото на селекцията, треньорските умения на Николай Митов и ефектът „Наско Сираков“.

Предполагам, че много от хората, които утре ще бъдат на „Георги Аспарухов“, ще са там и заради завръщането на фигурата Сираков. Христо Йовов вече няма да е по екип, а ще е в ролята на началник. Това са белезите, които може да поставим, като някакво ново начало за Левски.

Големият магнит е юбилеят. Живеещите в днешно време левскари имат привилегията да бъдат част от знаменателното събитие. На практика всичко стартира от утре. Добрата новина за Митов и екипа му е, че липсват големите очаквания, което може да превърне тима в приятна изненада. Последните европейски издънки, безумно изгубената титла, липсата на нов защитник са все неща, които не карат хората да чакат чудеса от „сините“. Така е и по-добре, току-виж, играчите на Митов са се превърнали в една приятна изненада.

Сигурно е, че утре вечер на „Герена“ ще бъде интересно. Левски ще играе първия мач след последния, който не се забравя лесно. Тези със „сините“ фланелки са длъжници и имат първата възможност да се реваншират. Хората по трибуните имат по-лека задача, просто да задържат обичайното си ниво.