Аз обичам Литекс!!! На 29 години съм, от София и бързам да призная, че предишното изречение е абсолютна лъжа. Никога не съм имал сантимент към този отбор. Но да си представим, че е обратното. Да си представим, че съм роден и живял в Ловеч, или по каквато и да е по дяволите причина, симпатизирам на Литекс. Гордея се с четирите титли. Обиждам се от съмненията за начина, по който са спечелени тези от края на 90-те години. Радвам се, когато видя половината национален отбор на терена и знам, че съм гледал тези футболисти в Литекс. Пазя скъп спомен от онова 8:0 срещу ЦСКА. Усмихвам се като се сетя как празнувахме победите над Левски. Като фен имам право на това, нали?! Интересува ли ви как се чувствам днес? Когато си лягам вечер и не знам дали на сутринта отборът ми вече може да се казва ЦСКА? Да ви кажа честно като си представя, че съм от Литекс започвам да се чувствам дискриминиран. Защото всички говорят за това как се чувстват феновете на ЦСКА, какво ще припознаят и как са ощетени от лошото управление на своя клуб през годините? Да, но моят клуб беше добре управляван. Имаме си стадион и школа. Нямаме си дългове и съдебни дела. Защо трябва да загубя това. Сега аз трябва да припозная Локомотив ГО (поне така се чува). А хората в Горна Оряховица? Те кого ще припознаят…Знаете ли, по веригата много хора ще намразят ЦСКА. Същият ЦСКА (да, в мъжки род, г-н Томов ;), който реално се припознава (пак тази дума) с най-големите постижения в българския клубен футбол. Същият ЦСКА, който според мнозина трябва, в ролята си на гранд да дава насока за развитие. Пиша всичко това, не за да настройвам някого, или за да бъда наопаки. Не получавам пари за онлайн активност, Както гласи новото телевизионно клише – просто търся всички гледни точки. Признавам, не видях някой да погледне тази на хората в Ловеч. Но това дори НЕ Е основният проблем. Не видях и един по-общ поглед за социалния ефект от едно прекръстване. Защото, хора, не става дума за обединение, не става дума и за сливане. Става дума за най-обикновено прекръстване. И един бонус въпрос: Какво се случва с ЦСКА, този другият, който без лиценз трябва да започне новия сезон във В група? Той вече не е ЦСКА, така ли? Е, вероятно този ЦСКА няма да изиграе нито един мач там. Сигурно ще фалира преди това. Забравихме го, защото Манджукови и Инджови го затриха? Всъщност затриха го много хора и преди тях. Включително държавата и БФС със своето бездействие и компромиси. Това, което ме притеснява в цялата ситуация е масовото промиване не мозъци. Идеята как феновете на ЦСКА са разглеждани като единица. Единица за влияние, може би. Социално-политическо, бизнес влияние, не знам, но ми се струва, че когато става дума за гигантски проекти като този с ЦСКА-Литекс, червените фенове са разглеждани чисто и просто като единица за влияние. Притеснява ме, че наближават избори. Изобщо ме притесняват много неща около едностранчивото приемане на идеята за „спасението на ЦСКА”.

На всяка цена?!

Колкото обичам професията си на спортен журналист, толкова повече обичам спорта. Спортът като идея. Особено магията на отборните спортове. Футбол, баскетбол, какъвто и да е. Идеологията за спортсменско надиграване и победа за по-добрия. Подчиняване на егото в името на колективната цел. И най-вече социалният ефект. Хора обезумели от радост, тичащи и пеещи по улиците от щастие. Ясно е, че в днешно време спортът е и огромна бизнес индустрия. Че дори и политика понякога. У нас вървим с години след развитите страни и за това има логични причини. И все пак някой помислил ли е, че спасението може да мине и през чистилище. Познавам едно момче, което се върна от ада. Адът на наркотиците. Разказвал ми е за това как се е излекувал. Как е трябвало да удари дъното – морално, емоционално, физическо – за да тръгне нагоре. Да, това е огромен тест на характера. Сигурно е странна метафора, но ЦСКА малко прилича на зависим. Такъв, който търси решение на проблема си с някакъв заместител. В тази връзка какво ще се случи, ако Ганчев и Божков след година рязко развалят отношенията си? Въпрос, чийто отговор дори не бих търсил, защото си мисля, че проблемът на ЦСКА е далеч по-голям. Лутащи се, забързани да лекуват външните прояви на болестта, изглежда хората в червената общност забравиха да търсят същността на вируса. А лекарството за него може да се окаже завръщане към често пропагандираната „Идея ЦСКА”. Според мнозина ЦСКА трябва да бъде за пример! И ако ЦСКА трябва да мине през А окръжна, Б, В или Ц група…Нека бъде така. Каквото и да се случи, нека ЦСКА бъде за пример!

И за финал: Близките ми хора знаят личното ми мнение по този казус. Личното ми мнение обаче няма никаква тежест в случая. Превърнато в клише като словосъчетание, представянето на всички гледни точки е наистина основополагащо в обективната журналистика. А ми се струва, че тези, които описах, си струваше поне да се споменат.