Пътят, който измина Далас, също бе славен, заради погромното отстраняване на досегашния шампион Лос Анжелис Лейкърс. Тогава всички останаха с отворени усти, и доста хора промениха погледа върху Далас. И все пак доста казаха и още – Сега младият тим на Оклахома ще ги попилее... И това не стана. И на финала, пак Далас бе аутсайдерът. Срещу „Голямото трио”, срещу мощта на Маями, срещу отбора, преодолял по пътя си Бостън и Чикаго.
Така обаче, всички поставиха Далас в по-изгодната позиция. Ако Далас бе загубил финала, никой нямаше да ги посочи с пръст. Щеше да си остане само горчилката за Дирк, Джейсън и ко. Но това, че Маями загуби финала, о, това вече си и новина. Всъщност, това е и най-неприятният момент от тазгодишните финали. За неутралните наблюдатели, някак си остана усещането, че повечето фенове са ПРОТИВ Маями, отколкото ЗА Далас. Цялата омраза към ЛеБрон Джеймс, която се изсипа през годината, честно казано, с изключение на това, че има смешни карикатури, е силно необоснована.Всеки иска да стане шампион, и това е нормалният стремеж на всеки баскетболист, и спортист изобщо. Само преди няколко години, Кевин Гарнет също използва своя шанс, и премина от посредствения Минесота в Бостън – и стана шампион. Наистина, ситуацията тогава бе съвсем различна, но въпреки това – желанието да успееш понякога е по-силно от всичко останало.
Продължавам да твърдя, че ЛеБрон е може би най-комплексния играч в тази игра. Липсва му само едно – характера. И точно това вероятно го различава от гореспоменатия Гарнет. Продължавам да твърдя, че когато отидеш в отбор, където си номер 2, никога не можеш да станеш номер 1 в Лигата. А ЛеБрон Джеймс все още е номер 2 в Маями, където Дуейн Уейд винаги ще си остане местния любимец, лидер и go-to guy. И Уейд, и Джеймс обаче, а и третата им третинка – Крис Бош - не бяха на себе си във финалната серия, особено в последния мач от нея. И това се оказа достатъчно, когато лъвът в Дирк Новицки надуши, че съперникът кърви, да го разкъса на парчета.Изумителното в серията идва по-скоро от треньорската скамейка. Наистина, Ерик Сполстра е много млад треньор, но зад него седи не кой да е, а легендата Пат Райли.
А двамата бяха тотално изиграни от спокойния и изключително тих Рик Карлайл. Страхотен треньор. Невероятно е, как Маями успя да подцени до такава степен Далас, че после да си го признае. „Хората ги подценяват, колко са добри в защита,” обясни се някои от играчите на Маями след последния двубой. Не хората, вие ги подценихте колко са добри, казвам аз.
„Горещите” влязоха във финала с вдигнати глави, и носовете на тях. Влязоха в шестия мач с тотално грешна настройка. И излязоха, с мисълта, че виждате ли, догодина пак ще имат своя шанс. Аз обаче не смятам така. Защото догодина, Бостън и Чикаго, а Ню Йорк може би, няма да са толкова благосклонни. Защото, дори и да достигнат финал, отново срещу тях със сигурност ще има пределно мотивиран отбор, който не подценява никого. Все пак, бъдещето е пред ЛеБрон Джеймс, макар и вече осем години в НБА. Ако успее да намери по-добър плеймейкър, Маями има всички основания пак да е финалист и в следващите сезони. Стига да не забрави, че останалите отбори не спят. На Запад... е там всичко почва отначало, с ранното отпадане на Лейкърс, нуждаещите се от реконструкция отбори като Сан Антонио, младите и потенциално опасни Оклахома, Портлънд, Ню Орлиънс... и разбира се, шампионът! Въпреки съмненията, че Маверикс ще издържи на още един такъв сезон, в крайна сметка, нищо не се знае. Далас досега е 50/50 – от два финала, спечели единия... И говорейки си за новия сезон, да отбележим, че такъв може и да няма. Поне не и тази година. Локаутът е сериозна заплаха за всички, и макар че може да доведе много НБА звезди в Европа, ще лиши НБА феновете от любовта им. Но сега е лято, шампионско в Далас, мъчително на Саут Бийч. Време за почивка, време за равносметки.*Заглавието се превежда и като Един последен шанс, и Един последен изстрел.
PS. Забравих да кажа за собственика на Далас Марк Кюбан - Великан!
Коментирай